Page 52 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

…

ала, т.е. присвояване на принаден труд, производство на принадена стой-
ност, на печалба. Следователно, ако капиталът би нараснал в сравнение

с работническото население дотолкова, че не би могло нито да се удължи
абсолютното работно време, което това население доставя, нито да се

разшири относителното принадено време (последното и без това би било
неизпълнимо при обстоятелствата, когато търсенето на труд е толкова

значително, следователно, когато има тенденция към повишение на ра-

ботната заплата), т.е. ако нарасналият капитал би произвеждал само та-
кава или дори по-малка маса принадена стойност, отколкото преди него-

вото нарастване, то би имало абсолютно свръхпроизводство на капитал,

т.е. нарасналият капитал K+ΔK би произвел печалба не повече или
дори по-малко, отколкото капиталът K, преди да бъде увеличен с ΔK. И

в двата случая би станало силно и внезапно спадане на общата норма на

печалба, но този път поради изменение в състава на капитала, което не
би се дължало на развитие на производителната сила, а на повишение

на паричната стойност на променливия капитал (поради повишаване на

работната заплата) и съответното на него намаление на отношението на
принадения труд към необходимия труд.

В действителност работата би взела такъв вид, че част от капитала би

желала изцяло или отчасти неизползвана (защото тя би трябвало първо

да изтласка от неговата позиция вече действащия капитал, за да може
изобщо да увеличи своята стойност), а другата част под натиск на незае-

тия или само наполовина заетия капитал би се влагала при по-ниска
норма на печалба. При това би било безразлично, ако част от допълни-

телния капитал би заел мястото на стария, а този последният би заел
място в добавъчния. Все пак бихме имали от една страна предишната

капиталова сума, от друга — добавъчната. Спадането на нормата на пе-

чалба би се съпровождало в този случай от абсолютно намаление на ма-
сата на печалба, тъй като при нашите предпоставки масата на прилага-

ната работна сила не би могла да се увеличи и нормата на принадената
стойност не би могла да се повиши, следователно не би могла да се уве-

личи и масата на принадената стойност. А намалената маса на печалба

би трябвало да се пресмята по отношение на целия нараснал капитал.
Но дори ако приемем, че заетият капитал продължаваше да нараства при

предишната норма на печалба, следователно масата на печалбата оста-
неше предишната, то все пак тя би се пресмятала върху една нараснала

52