Page 53 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

…

обща сума на капитала, а това пак предполага спадане на нормата на
печалба. Ако един общ капитал 1000 даваше печалба 100, а след увели-

чението му на 1500 той, както по-рано, дава само 100, то във втория слу-

чай 1000 дават вече само 66⅔. Нарастването на стойността на предиш-
ния капитал би се съкратило абсолютно. При новите обстоятелства капи-

талът = 1000 би носел не повече, отколкото по-рано капитал = 666⅔.

Но ясно е, че това фактическо обезценяване на предишния капитал би се

извършило не без борба, че добавъчният капитал ΔK не без борба би
получил възможност да функционира като капитал. Нормата на печалба

би спаднала не поради конкуренцията, която произтича от свръхпроиз-

водството на капитал, а, напротив, конкурентната борба би започнала
сега, защото спадането на нормата на печалба и свръхпроизводството

на капитал произтичат от едни и същи причини. Старите функциониращи

капиталисти, в ръцете на които би се оказала част от ΔK, в по-голяма
или по-малка степен биха я оставили да лежи неизползвана, за да не

обезценят своя първоначален капитал и да не стеснят мястото, заемано

от него в областта на производството, или пък те биха я употребили така,
че макар с временна загуба да стоварят бездействието на добавъчния

капитал върху новите пришълци и изобщо върху своите конкуренти.

Частта ΔK, която би била в нови ръце, би се стремила да заеме място за

сметка на стария капитал и това отчасти би ѝ се удало, доколкото тя би

оставила неизползвана част от стария капитал, би го принудила да ѝ
очисти старото място и да заеме мястото на добавъчния капитал, зает

само отчасти или съвсем незает.

Доколкото капиталът трябва да функционира като капитал и да расте по

стойност, известна част от стария капитал при всички обстоятелства

трябва да стои неизползвана в качеството ѝ на капитал. Каква част
трябва да остане неизползвана, ще реши конкурентната борба. Ако

всичко върви добре, конкуренцията, както се оказа при изравняването на
общата норма на печалба, действа като осъществен на практика братски

съюз на класата на капиталистите, така че те дружно делят помежду си

общата плячка пропорционално на големината на дела, вложен от всеки.
Но доколкото се отнася вече до разпределение не на печалбата, а на за-

губата, всеки се стреми колкото е възможно да намали своя дял от загу-

53