Page 56 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

…
телното увеличение на населението, свързано с тях, съвсем не предпо-

лагат увеличение на действително работещото население, но върху от-
ношението на работниците към капитала влияят също така, както ако би

се увеличил броят на действително функциониращите работници. От

друга страна, спадането на цените и конкурентната борба биха подтик-
вали всеки капиталист да намалява индивидуалната стойност на целия

свой продукт изцяло под общата стойност на този продукт чрез прилагане
на нови машини, нови усъвършенствания на методите на труд, нови ком-

бинации, т.е. да повишава производителната сила на дадено количество

труд, да понижава отношението на променливия капитал към постоянния
и по този начин да освобождава работници — а накратко казано, да съз-

дава изкуствено свръхнаселение. По-нататък самото обезценяване на
елементите на постоянния капитал би станало елемент, който предпо-

лага повишаване на нормата на печалба. Масата на влагания постоянен

капитал би нараснала в сравнение с променливия, но стойността на тази
маса би могла да намалее. Настъпилото спиране на производството би

подготвило — в капиталистическите граници — едно по-късно разшире-
ние на производството.

И по такъв начин кръгът би бил отново изминат. Част от капитала, обез-
ценила се поради преустановяване на функционирането, би придобила

отново своята предишна стойност. Впрочем при разширени условия на
производство, при разширен пазар и при повишена производителна сила

пак би бил извършен същият порочен кръгооборот.

Но дори при приетата от нас крайна предпоставка абсолютното свръхп-

роизводство на капитал не е абсолютно свръхпроизводство изобщо, аб-
солютно свръхпроизводство на средства за производство. То е свръх

производство на средства за производство само доколкото последните
функционират като капитал и следователно предполагат съответно на

увеличението на своята маса увеличение на стойността, самонарастване

на тази стойност, трябва да произвеждат добавъчна стойност.

Но въпреки това то би било все пак свръхпроизводство, защото капита-

лът би се оказал неспособен да експлоатира труда в онази степен на ек-
сплоатация, която зависи от «здравото», «нормалното» развитие на ка-

питалистическия производствен процес, в онази степен на експлоатация,
при която с нарастване на масата на влагания капитал се увеличава поне

56