Page 59 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

капиталистически взаимоотношения излишният продукт получава такава

форма, в която неговият притежател може да го предостави за потребле-

ние само ако той се превърне за него пак в капитал. Накрая, когато казват,
че капиталистите може само помежду си да разменят и потребяват сво-

ите стоки, то при това се забравя целият характер на капиталистическото
производство, забравя се, че става дума за нарастване на стойността на

капитала, а не до неговото потребление. Накратко, всички възражения
против очевидните явления на свръхпроизводството (които не се интере-

суват от тези възражения) се свеждат към това, че границите на капита-

листическото производство не са граници на производството изобщо,
а затова не са граници и за този специфичен, капиталистически начин на

производство. Но противоречието на този капиталистически начин на
производство се състои тъкмо в неговата тенденция към абсолютно раз-

витие на производителните сили, което постоянно влиза в конфликт със
специфичните условия на производство, в които се движи и единствено

може да се движи капиталът.

Не се произвеждат твърде много средства за живот в сравнение със съ-

ществуващото население. Наопаки. Тяхното производство е твърде

малко, за да може масата на населението да живее прилично и човешки.

Не се произвеждат повече средства за производство, отколкото е нужно,

за да се даде работа на работоспособното население. Наопаки. Първо,
произвежда се твърде значителна част население, което фактически е

неработоспособно, което е принудено от обстоятелствата да експлоа-
тира труда на други или да се занимава с работи, които могат да се смя-

тат такива само при един жалък начин на производство. Второ, средства
за производство се произвеждат недостатъчно, за да може цялото тру-

доспособно население да работи при най-производителни условия, сле-

дователно за да се съкращава неговото абсолютно работно време чрез
масата и ефективността на постоянния капитал, прилаган в продължение

на работното време.

Но периодично средства на труда и средства за живот се произвеждат

твърде много, за да функционират те като средство за експлоатация на
работниците, която дава известна норма на печалба. Стоки се произвеж-

дат твърде много, за да може заключената в тях стойност и съдържащата

59