Page 58 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 3)

…

функциониращ добавъчен капитал не намира условия, които дават въз-
можност за такава компенсация; той трябва тепърва да си извоюва тези

условия и затова спадането на нормата на печалба предизвиква конку-
рентна борба между капиталите, а не обратно. Тази конкурентна борба

се съпровожда, разбира се, с преходно повишение на работната заплата
и с произтичащо от това по-нататъшно спадане на нормата на печалба.

Същото се проявява в свръхпроизводството на стоки, в препълването на

пазарите. Тъй като целта на капитала е не задоволяване на потребнос-
тите, а производство на печалба, и тъй като тази цел се постига само чрез

методи, при които масата на продуктите се определя от мащаба на про-
изводство, а не обратно, то постоянно трябва да възниква несъответст-

вие между ограничените размери на потреблението върху капиталисти-
ческа основа и производството, което постоянно се стреми да излезе из-

вън този свой присъщ предел. Впрочем понеже капиталът се състои от

стоки, свръх производството на капитал включва свръхпроизводство на
стоки. Оттук странното явление, че същите икономисти, които отричат

свръхпроизводството на стоки, признават свръхпроизводството на капи-
тал. Когато казват, че става не общо свръхпроизводство, а само наруше-

ние на пропорцията между различните отрасли на производството, това
не означава нищо друго, освен че при капиталистическото производство

пропорционалността на отделните отрасли на производство произлиза от

диспропорцията като постоянен процес, тъй като тук взаимната връзка на
производството като цяло се натрапва на лицата, действащи в производ-

ството, като сляп закон, а не като схванат от техния колективен разум и

затова подвластен нему закон, който подчинява производствения процес
на техния общ контрол. По-нататък, с това изискват в страните, в които

капиталистическият начин на производство не е развит, потреблението и
производството да стоят на такава степен, каквато е присъща на стра-

ните с развит капиталистически начин на производство. Когато казват, че
свръхпроизводството е само относително, това е съвсем вярно; но целят

капиталистически начин на производство е само относителен начин на

производство, границите на който не са абсолютни, но са абсолютни за
него, на негова основа. Инак как би могло да няма търсене на същите

стоки, от които се нуждае масата на народа, и как би било възможно да е
необходимо да се насочва това търсене извън страната, на далечни па-

зари, за да може да се плаща на работниците в родината средното коли-
чество необходими средства за живот? Защото само в тези специфични,

58