Page 15 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

един и същ търговски капитал може последователно да подпомага раз-

лични обороти на капитали, вложени в някой отрасъл на производство,

така че неговият оборот не е тъждествен с оборотите на някой отделен
промишлен капитал и затова замества не само онзи паричен резерв,

който този отделен промишлен капиталист би трябвало да има in petto (в
наличност. ред.). Естествено оборотът на търговския капитал в известна

сфера на производство е ограничен от общото производство в тази
сфера. Но той не е ограничен от пределите на производството или от

времето на оборота на отделния капитал от тази сфера, доколкото това

време на оборота се определя от времето на производството. Да прие-
мем, че А доставя стока, за производството на която са необходими три

месеца. След като търговецът я купи и продаде, да кажем за един месец,

той може да купи също такъв продукт от друг производител и да го про-
даде. Или например, след като е продал житото на един арендатор, той

може със същите пари да купи и да продаде житото на друг и т.н. Оборо-
тът на неговия капитал е ограничен от количеството на житото, което той

последователно може да купи и продаде за дадено време, например за
една година, докато оборотът на капитала на арендатора, независимо от

времето на обръщение, е ограничен от времето на производството, което

продължава една година.

Но оборотът на един и същ търговски капитал може със същия успех да
обслужва оборотите на капитали от различни отрасли на производство.

Доколкото един и същ търговски капитал в различни обороти служи за
последователно превръщане в пари на различни стокови капитали, сле-

дователно поред да ги купува и продава, той като паричен капитал изпъл-
нява спрямо стоковия капитал същата функция, каквато изобщо парите с

броя на своите обороти в определен период изпълняват спрямо стоките.

Оборотът на търговския капитал не е тъждествен с оборота или с еднок-
ратното възпроизводство на един промишлен капитал от еднаква вели-

чина; напротив, той е равен на сумата на оборотите на няколко такива
капитала в една и съща или в различни сфери на производство. Колкото

по-бързо се обръща търговският капитал, толкова по-малка е частта на
целия паричен капитал, която фигурира като търговски капитал, а колкото

по-бавно той се обръща, толкова тая част е по-голяма. Колкото по-малко

…
15