Page 13 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

Ако производителят на платно трябваше да чака, докато неговото платно

действително престане да бъде стока, докато то премине до последния

купувач, производствен или индивидуален потребител, неговият процес
на възпроизводство би бил прекъснат. Или пък, за да не го прекъсва, про-

изводителят би трябвало да ограничи своите операции, да превърне в
прежда, въглища, труд и пр., накратко казано, в елементи на производст-

вения капитал по-малка част от своето платно, а по-голямата му част би
трябвало да запази у себе си като паричен резерв, за да може, докато

една част от неговия капитал като стока се намира на пазара, друга част

да продължава производствения процес, така че, ако една част отива на
пазара като стока, друга да се връща обратно в парична форма. Това де-

ление на неговия капитал не се отстранява от намесата на търговеца. Но
без последния частта от капитала на обръщението, която остава във

форма на паричен резерв, би трябвало винаги да бъде по-голяма в срав-
нение с онази част, която е заета във форма на производствен капитал,

и съответно на това би се съкратил мащабът на възпроизводството.

Вместо това производителят може сега постоянно да употребява по-го-
ляма част от своя капитал за същинския производствен процес и по-

малка част — като паричен резерв.

Но затова пък друга част от обществения капитал във форма на търгов-

ски капитал постоянно се намира в сферата на обръщението. Тя посто-
янно се употребява само за покупка и продажба на стоки. Така изглежда

да става само една промяна на лицата, в ръцете на които се намира този

капитал.

Ако търговецът, вместо да купува платно за 3000 ф.ст с намерение от-
ново да го продаде, сам производствено употребеше тези 3000 ф.ст., то

производственият капитал на обществото би се увеличил. Разбира се, в

такъв случай производителят на платно, и търговецът, превърнал се сега
в промишлен капиталист, би трябвало да задържат по-значителна част

от своя капитал като паричен резерв, От друга страна, ако търговецът си
остане търговец, то производителят пести време, което се изисква за про-

дажбата; той може да го използва за наблюдаване на производствения
процес, докато търговецът трябва всичкото свое време да употребява за

продажбата.

…

13