Page 29 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

Но тук ни интересува единствено онази част от тези разходи, която се

изразходва в променлив капитал. (Освен това би трябвало да се изс-

ледва: Първо, как важи за процеса на обръщението законът, според
който в стойността на стоката влиза само необходим труд? Второ, как

се проявява натрупването при търговския капитал? Трето, как функцио-
нира търговският капитал в действителния цялостен обществен възпро-

изводствен процес?)

Тези разходи произтичат от икономическата форма на продукта като

стока.

Ако работното време, което промишлените капиталисти губят сами, като

продават своите стоки непосредствено един на друг — следователно,
обективно казано, времето на обръщението на стоките, — не прибавя

стойност към тези стоки, то ясно е, че това работно време не получава
друг характер поради това, че вместо на промишления капиталист то се

пада на търговеца. Превръщането на стоката (продукта) в пари и на па-

рите в стока (в средства за производство) е необходима функция на про-
мишления капитал и следователно необходима операция на капита-

листа, който в действителност е само персонифициран капитал, надарен
със собствено съзнание и воля. Но тези функции не увеличават стой-

ността и не създават принадена стойност. Като извършва тези операции

и като продължава да осъществява функциите на капитала в сферата на
обръщението, след като е престанал да ги изпълнява производственият

капиталист, търговецът само замества промишления капиталист. Работ-
ното време, което тези операции изискват, се употребява за необходи-

мите операции в процеса на възпроизводство на капитала, но не приба-
вят стойност. Ако търговецът не изпълняваше тези функции (следова-

телно и не изразходваше изискващото се за тях работно време), то той

не би употребил своя капитал като агент на обръщението на промишле-
ния капитал; той не би продължавал функцията, прекъсната от промиш-

ления капиталист, и затова не би вземал като капиталист участие pro rata
на авансирания от него капитал в масата на печалбата, която се произ-

вежда от класата на промишлените капиталисти. Затова, за да има дял в
общата маса на принадената стойност, за да расте по стойност като ка-

питал авансираната от него сума, за търговския капиталист не е необхо-

димо да употребява наемни работници. Ако неговото предприятие и него-

29