Page 31 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

се свежда до това, че или при предишния капитал се получава по-малка

печалба, или става нужда да се авансира добавъчен паричен капитал, за

да се получи предишната печалба. Всичко това никак не се изменя, ако
на мястото на промишления капиталист застане търговецът. Вместо пър-

вият да губи повече време за процеса на обръщението, губи го търгове-
цът; вместо промишленикът да авансира за обръщението добавъчен ка-

питал, авансира го търговецът; или — което е едно и също — вместо една
по-голяма част от промишления капитал постоянно да се намира в про-

цес на обръщение, в него изцяло се впряга капиталът на търговеца; и

вместо промишленият капиталист да получава по-малка печалба, той
трябва част от своята печалба напълно да отстъпи на търговеца. Докол-

кото търговският капитал не надминава необходимите граници, разли-
ката се състои само в това, че поради това разделение на функциите на

капитала се употребява по-малко време изключително за процеса на об-
ръщението, авансира се за това по-малко добавъчен капитал и загубата

от общата печалба, която се изразява във форма на търговска печалба,

е по-малка, отколкото би била в противен случай. Ако в приведения по-
горе пример капиталът 720c+180v+180m при съществуването наред с него

на един търговски капитал 100, дава на промишления капиталист пе-

чалба 162, или 18%, следователно, ако печалбата намалява с 18, то без
това формиране на търговския капитал необходимият допълнителен ка-

питал би достигал може би 200 и в такъв случай цялата сума, авансирана
от промишления капитал, би била 1100 вместо 900, следователно при

принадена стойност 180 нормата на печалба би била само 16 %.

Ако промишленият капиталист, който е свой собствен търговец, освен до-

бавъчния капитал, с който той купува нова стока, преди да се е превърнал

в пари неговият продукт, който се намира в обръщение, е авансирал още
капитал за реализиране стойността на своя стоков капитал, следова-

телно за процеса на обръщение (канторни разходи и заплата на търгов-
ски работници), то макар тези два капитала да образуват добавъчен ка-

питал, те не създават принадена стойност. Те трябва да бъдат заместени
от стойността на стоките, защото част от стойността на тези стоки трябва

отново да бъде превърната в тези разходи по обръщението; но доба-

въчна принадена стойност от това не се образува. По отношение на це-
лия обществен капитал работата фактически се свежда към това, че част

…
31