Page 30 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 30

вият капитал са малки, самият той може да бъде единственият работник

           в своето предприятие. Той бива заплащан от частта на печалбата, която

           възниква от разликата между покупната цена на стоките и тяхната дейс-
           твителна производствена цена.


           Но, от друга страна, при малък размер на капитала, авансиран от търго-

           веца, реализираната от него печалба може съвсем да не бъде по-голяма

           от работната заплата на добре заплащан сръчен наемен работник, може
           дори да бъде по-малка от нея. Всъщност наред с него функционират не-

           посредствени търговски агенти на производствения капиталист, закуп-
           чици, продавачи, търговски пътници, които получават толкова или повече

           доход, било във форма на работна заплата, било във форма на известна
           част от печалбата, получавана при всяка продажба (провизионни, танти-

           еми). В първия случай търговецът получава търговската печалба като са-

           мостоятелен капиталист; във втория случай на търговския служещ, на на-
           емния работник на промишления капиталист, се изплаща част от печал-

           бата било във форма на работна заплата, било във форма на съответно
           участие в печалбата на онзи промишлен капиталист, чийто непосредст-

           вен агент е той, и в този случай неговият господар туря в джоба си както
           промишлената, така и търговската печалба. Но макар че доходът на са-

           мия агент на обръщението може да му изглежда като проста работна зап-

           лата, заплащане на извършена от него работа, и макар там, където той
           не изглежда такъв, величината на неговата печалба може да се равнява

           само на работната заплата на един добре заплащан работник, във всички

           тези случаи източник на неговия доход е само търговската печалба. При-
           чината за това е, че неговият труд не е труд, който създава стойност.


           Удължаването на операциите на обръщението представлява за промиш-

           ления капиталист 1) загуба на време лично за него, доколкото това му

           пречи да изпълнява своята функция на управляващ самия производствен
           процес; 2) по-продължително пребиваване на неговия продукт, в парична

           или в стокова форма, в процеса на обръщението, следователно в процес,
           където не става нарастване на стойността на този продукт и където не-

           посредственият производствен процес прекъсва. За да не прекъсва пос-
           ледният, става нужда да се съкращава производството или — за да се

           продължава производственият процес постоянно в предишния мащаб —

           да се авансира добавъчен паричен капитал. Във всеки случай работата


                                                            30
   25   26   27   28   29   30   31   32   33   34   35