Page 33 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

еделя, както и при всички други наемни работници, от производствените

и възпроизводствените разходи на неговата специфична работна сила, а

не от продукта на неговия труд.

Но между него и работниците, непосредствено заети от промишления ка-
питал, трябва да съществува същата разлика, каквато съществува между

промишлен капитал и търговски капитал, и затова между промишления

капиталист и търговеца. Тъй като търговецът като прост агент на обръ-
щението не произвежда нито стойност, нито принадена стойност (защото

добавъчната стойност, която той прибавя към стоките чрез своите раз-
ходи, се свежда до прибавяне на по-рано съществуваща стойност, макар

тук да се натрапва въпросът, как той запазва, съхранява тази стойност на
своя постоянен капитал?), то и търговските работници, заети у него с из-

пълнение на същите функции, не могат непосредствено да създават при-

надена стойност за него. При това, както и за производствените работ-
ници, ние приемаме, че тяхната работна заплата се определя от стой-

ността на работната сила, следователно търговецът не се обогатява чрез
отбив от работната заплата, така че той в сметката на своите разходи не

внася авансиране за труд, което би заплащало последния само отчасти

— с други думи, той не се обогатява чрез измамване на своите служещи.

По отношение на търговските наемни работници затруднението се със-

тои съвсем не в това, да се обясни как те произвеждат печалба непос-
редствено за своите работодатели, макар че те непосредствено не про-

извеждат принадена стойност (от която печалбата е само превърната
форма). Всъщност този въпрос е вече разрешен при общия анализ на

търговската печалба. Също така, както промишленият капитал получава
печалба поради това, че продава съдържащия се и реализиран в стоките

труд, за който той не е заплатил никакъв еквивалент, така и търговският

капитал я получава поради това, че заплаща на промишления капитал не
целия незаплатен труд, който се съдържа в стоката (в стоката, доколкото

капиталът, изразходван за нейното производство, функционира като съ-
ответна част от целия промишлен капитал), но при продажба на стоките

заставя да му се плати тази още съдържаща се в стоките и незаплатена
от него част. Отношението на търговския капитал към принадената стой-

ност е по-друго от това на промишления капитал. Последният произвеж-

…

33