Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 32

от него се изисква за второстепенни операции, които не влизат в процеса

           на  нарастване  на  стойността,  и  че  тази  част  от  обществения  капитал

           трябва постоянно да се възпроизвежда за тези цели. Поради това се на-
           малява нормата на печалба за отделните капиталисти и за цялата класа

           на промишлените капиталисти — резултат, който се получава при всяко
           ново прибавяне на добавъчен капитал, доколкото това е необходимо, за

           да се приведе в движение предишната маса променлив капитал.


           Доколкото  търговският  капиталист  освобождава  промишления  капита-

           лист от тези свързани със самото обръщение допълнителни разходи и ги
           взема върху себе си, това намаление на нормата на печалба също става,

           само че в по-малка степен и по друг начин. Работата се представи сега
           така, че търговецът авансира повече капитал, отколкото би бил необхо-

           дим, ако тези разходи не съществуваха, и че печалбата върху този доба-

           въчен капитал повишава сумата па търговската печалба; следователно
           търговският капитал в по-голям размер влиза заедно с промишления ка-

           питал в изравняване на средната норма на печалба, т.е. средната норма
           спада. Ако в нашия предишен пример освен 100 търговски капитал се

           авансират още 50 добавъчен капитал за разходите, за които е дума, то
           общата сума на принадената стойност 180 се разпределя в такъв случай

           върху производствен капитал 900 плюс търговски капитал 150, всичко =

           1050. Следователно средната норма на печалба спада па 17 %. Про-
           мишленият  капиталист  продава  стоките  на  търговеца  за  900+154                                =

           1054 , а търговецът ги продава за 1130 (1080+50 за разходите, които

           той трябва пак да възстанови). Впрочем трябва да се приеме, че с разде-
           лението на капитала на търговски и промишлен е свързана централиза-

           ция на търговските разходи и поради това намаление на последните.


           Сега се пита: как стои работата с търговските наемни работници, рабо-

           тещи при търговския капиталист, в нашия случай при търговеца на стоки?


           От една страна, такъв търговски работник е също такъв наемен работник,

           както и всеки друг. Първо, доколкото неговият труд се купува от промен-
           ливия капитал на търговеца, а не от парите, които се изразходват като

           доход, следователно купува се не за лични услуги, за да се увеличи стой-
           ността на авансирания за това капитал. Второ, доколкото стойността на

           неговата работна сила и следователно неговата работна заплата се опр-



                                                            32
   27   28   29   30   31   32   33   34   35   36   37