Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

от него се изисква за второстепенни операции, които не влизат в процеса

на нарастване на стойността, и че тази част от обществения капитал

трябва постоянно да се възпроизвежда за тези цели. Поради това се на-
малява нормата на печалба за отделните капиталисти и за цялата класа

на промишлените капиталисти — резултат, който се получава при всяко
ново прибавяне на добавъчен капитал, доколкото това е необходимо, за

да се приведе в движение предишната маса променлив капитал.

Доколкото търговският капиталист освобождава промишления капита-

лист от тези свързани със самото обръщение допълнителни разходи и ги
взема върху себе си, това намаление на нормата на печалба също става,

само че в по-малка степен и по друг начин. Работата се представи сега
така, че търговецът авансира повече капитал, отколкото би бил необхо-

дим, ако тези разходи не съществуваха, и че печалбата върху този доба-

въчен капитал повишава сумата па търговската печалба; следователно
търговският капитал в по-голям размер влиза заедно с промишления ка-

питал в изравняване на средната норма на печалба, т.е. средната норма
спада. Ако в нашия предишен пример освен 100 търговски капитал се

авансират още 50 добавъчен капитал за разходите, за които е дума, то
общата сума на принадената стойност 180 се разпределя в такъв случай

върху производствен капитал 900 плюс търговски капитал 150, всичко =

1050. Следователно средната норма на печалба спада па 17 %. Про-
мишленият капиталист продава стоките на търговеца за 900+154 =

1054 , а търговецът ги продава за 1130 (1080+50 за разходите, които

той трябва пак да възстанови). Впрочем трябва да се приеме, че с разде-
лението на капитала на търговски и промишлен е свързана централиза-

ция на търговските разходи и поради това намаление на последните.

Сега се пита: как стои работата с търговските наемни работници, рабо-

тещи при търговския капиталист, в нашия случай при търговеца на стоки?

От една страна, такъв търговски работник е също такъв наемен работник,

както и всеки друг. Първо, доколкото неговият труд се купува от промен-
ливия капитал на търговеца, а не от парите, които се изразходват като

доход, следователно купува се не за лични услуги, за да се увеличи стой-
ността на авансирания за това капитал. Второ, доколкото стойността на

неговата работна сила и следователно неговата работна заплата се опр-

32