Page 34 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

да принадена стойност чрез непосредствено присвояване на незаплатен

чужд труд. Първият си присвоява част от тази принадена стойност, като

заставя промишления капитал да му предаде тази част.

Само чрез своята функция — реализиране на стойностите — търговският
капитал функционира в процеса на възпроизводство като капитал и за-

това като функциониращ капитал извлича част от принадената стойност,

произведена от целия капитал. За всеки отделен търговец масата на не-
говата печалба зависи от масата на капитала, която той може да упот-

реби за този процес, а той може да употреби за покупко-продажбата тол-
кова повече, колкото повече е незаплатеният труд на неговите служи-

тели. Търговският капиталист заставя в повечето случаи своите работ-
ници да изпълняват дори функцията, по силата на която неговите пари са

капитал. Макар незаплатеният труд на тези служители да не създава при-

надена стойност, той създава за него възможност за присвояване на при-
надена стойност, което по своя резултат за този капитал е съвсем съ-

щото; следователно този труд е за него източник на печалба. Иначе тър-
говското предприятие никога не би могло да се води в големи размери,

никога не би могло да се води капиталистически.

Както незаплатеният труд на работника непосредствено създава за про-

изводствения капитал принадена стойност, незаплатеният труд на тър-

говските наемни работници създава за търговския капитал участие в тази
принадена стойност.

Затруднението е следното: тъй като работното време и трудът на самия

търговец не е труд, който създава стойност, макар и да създава за търго-

веца възможност да участва във вече произведената принадена стой-
ност, то как стои работата с онзи променлив капитал, който търговецът

изразходва за покупка на търговска работна сила? Трябва ли да се при-
числи този променлив капитал като влизащ в разходите към авансирания

търговски капитал? Ако не, това като че ли противоречи на закона за из-
равняване нормата на печалба; кой капиталист би авансирал 150, ако би

могъл да смята като авансиран капитал само 100? Ако пък трябва, това

като че ли противоречи на същността на търговския капитал, тъй като
този вид капитал функционира като капитал не поради това, че подобно

на промишления капитал привежда в движение чужд труд, а поради това,

34