Page 50 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

само до конкуренцията между самите търговци.

Още в книга I на «Капиталът» ние показахме, че високото или ниско рав-
нище на стоковите цени не определя нито масата на принадената стой-

ност, произведена от даден капитал, нито нормата на принадената стой-
ност; макар съответно на относителното количество на стоката, произ-

веждано от дадено количество труд, цената на единица стока, а заедно с

това частта от тази цена, която съответства на принадената стойност, да
е по-голяма или по-малка. Цените на всяко количество стока, доколкото

те съответстват на стойностите, се определят от общото количество оп-
редметен в тези стоки труд. Ако малко количество труд се опредметява в

голямо количество стока, то цената на единица стока е ниска и съдържа-
щата се в нея принадена стойност е незначителна. Как трудът, въплътен

в стоката, се разпада на заплатен и незаплатен труд, следователно каква

част от цената на стоката представлява принадена стойност, това не се
намира в никаква връзка с общото количество на този труд, а следова-

телно и с цената на стоката. Нормата на принадена стойност зависи не
от абсолютната величина на принадената стойност, която се съдържа в

цената на отделната стока, а от нейната относителна величина, от ней-
ното отношение към работната заплата, която се съдържа в същата

стока. Затова нормата може да бъде висока, макар абсолютната вели-

чина на принадената стойност за всяка единица стока да е малка. Тази
абсолютна величина на принадена стойност във всяка единица стока за-

виси на първо място от производителността на труда и само на второ

място — от неговото разделение на заплатен и незаплатен.

За търговската продажбена цена производствената цена сега вече е от-
вън дадена предпоставка.

Високото равнище на търговските цени на стоката по-рано се дължеше
1) на високите производствени цени, т.е. на ниската производителност на

труда; 2) на липсата на обща норма на печалба, при което търговският
капитал си присвояваше много по-голям дял от принадената стойност,

отколкото би му се паднал при обща подвижност на капиталите. Следо-

вателно прекратяването на това положение — и от двете страни поглед-
нато — е резултат от развитието на капиталистическия начин на произ-

водство.

50