Page 48 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

този добавъчен капитал. Следователно това е строго логичният и мате-

матически правилен начин на изследване, щом се отнася до това, да се

разбере как печалбата и оборотът на търговския капитал влияят върху
цените.

Ако производствената цена на 1 ф. захар е 1 ф.ст., търговецът би могъл

за 100 ф.ст. да купи 100 ф. захар. Ако през годината той купува и продава

такова количество и ако средната годишна норма на печалба е 15%, той
ще надбави върху 100 ф.ст. 15 ф.ст., а върху 1 ф.ст., производствената

цена на 1 ф. захар, 3 шил. Следователно той би продавал 1 ф. захар за
1 ф.ст. и 3 шил. Но ако производствената цена на 1 ф. захар спадне на 1

шил., то за 100 ф.ст. търговецът би купил 2000 ф. захар и би продавал
фунта по 1 шил. и 1 пенса. И в единия, и в другия случай годишната

печалба от капитал 100 ф.ст., вложен в производство на захар, = 15 ф.ст.

Само че той трябва в първия случай да продаде 100, а във втория 2000
ф. Висока ли е или ниска производствената цена, това няма никакво зна-

чение за нормата на печалба, но то има твърде голямо, решаващо зна-
чение за това, колко е голяма съответната част от продажбената цена на

всеки фунт захар, която съставлява търговската печалба, т.е. колко го-
ляма е надбавката върху цената, която търговецът прави върху опреде-

лено количество стока (продукт). Ако производствената цена на стоката

е незначителна, то незначителна е и сумата, която търговецът авансира
за нейната покупна цена, т.е. за определена маса стока, а следователно

при дадена норма на печалба незначителна е и общата сума на печал-

бата, която той получава за това дадено количество евтина стока; или —
което се свежда до същото — той може в такъв случай да купи за дадения

капитал, например 100, по-голяма маса от тази евтина стока и общата
печалба 15, която той получава върху 100, се разпределя на малки части

върху всеки отделен къс от тази стокова маса. И обратно. Това напълно
зависи от по-голямата или по-малка производителност на промишления

капитал, с чиито стоки той търгува. Ако изключим случаите, когато търго-

вецът е монополист и същевременно монополизира производството,
като например на времето си Холандско-остиндийската компания, то

няма нищо по-абсурдно от доста разпространената представа, че от са-
мия търговец зависело ще продаде ли той много стоки с малка печалба

върху единица стока или малко стоки с голяма печалба върху единица
стока. Двете граници за неговата продажбена цена са: от една страна,

48