Page 45 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

колко пъти извършват една и съща функция и затова със скоростта на

обръщението заместват масата на обръщащите се пари. Но при търго-

веца един и същ паричен капитал — безразлично от какви единици пари
той се състои, — една и съща парична стойност, няколко пъти купува и

продава стоков капитал в размера на своята стойност и затова няколко
пъти се връща в предишните ръце, към своя изходен пункт, като K+ΔK,

като стойност плюс принадена стойност. Това характеризира неговия
оборот като оборот на капитал. Той постоянно извлича от обръщението

повече пари, отколкото внася в него. Впрочем от само себе си се разбира,

че с ускоряване на оборота на търговския капитал (при което при развит
кредит преобладаваща функция на парите е тяхната функция като пла-

тежно средство) една и съща маса пари се обръща по-бързо.

Но повторението на оборота на стоково-търговския капитал никога не из-

разява нещо друго освен повторение на купуването и продаването, до-
като повторението на оборота на промишления капитал изразява перио-

дичност и възобновяване на целия възпроизводствен процес (в който е
включен и процесът на потребление). Напротив, за търговския капитал

това се явява само като външно условие. Промишленият капитал трябва

постоянно да хвърля стоки на пазара и отново да ги изтегля оттам, за да
се запази за търговския капитал възможността за бърз оборот. Ако про-

цесът на възпроизводство е изобщо бавен, бавен е и оборотът на търгов-
ския капитал. Търговският капитал наистина осъществява оборота на

производствения капитал, но само доколкото съкращава времето на не-

говото обръщение. Той няма пряко влияние върху времето на производ-
ство, което също е граница за времето на оборота на промишления капи-

тал. Това е първата граница за оборота на търговския капитал. Но, второ
— ако оставим настрана границата, която му поставя потреблението, по-

раждано от възпроизводството, — този оборот в края на краищата е ог-
раничен от скоростта и размерите на цялото лично потребление, тъй като

от това зависи цялата част на стоковия капитал, която влиза във фонда

на потреблението.

Но (ако съвсем оставим настрана оборотите в самия търговски свят, къ-
дето един търговец препродава една и съща стока винаги на друг, при

което в период на спекулация такова обръщение може да изглежда

твърде цветущо) търговският капитал, първо, съкращава фазата С—П

45