Page 52 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 52

тях съставлява от целия капитал, т.е. пропорционално на величината им.

           Но същността на работата от това не се изменя. Колкото по-голям е броят

           на оборотите на целия промишлен капитал, толкова по-голяма е масата
           на печалбата, масата на ежегодно произвежданата принадена стойност,

           а затова при равни други условия и нормата на печалбата. Другояче стои
           работата с търговския капитал. За него нормата на печалба е дадена ве-

           личина, определяна, от една страна, от масата на печалбата, произве-
           дена от промишления капитал, от друга страна — от относителната ве-

           личина на целия търговски капитал, от неговото количествено отношение

           към сумата на капитала, авансиран за процеса на производството и про-
           цеса на обръщението. Разбира се, броят на неговите обороти влияе оп-

           ределящо върху отношението му към целия капитал, или върху относи-
           телната величина на търговския капитал, необходим за обръщението, за-

           щото е ясно, че абсолютната величина на необходимия търговски капи-
           тал и скоростта на неговия оборот са обратно пропорционални една към

           друга; но относителната му величина, или делът, който той съставлява

           от целия капитал, се определя от неговата абсолютна величина, ако при-
           емем всички други условия за равни. Ако целият капитал е равен на 10

           000, то ако търговският капитал е                   от него, той = 1000; ако целият ка-

           питал е 1000, то            от него = 100. Така макар относителната му величина
           да остава същата, неговата абсолютна величина е различна в съответс-

           твие с величината на целия капитал. Но тук неговата относителна вели-
           чина, която съставлява, да кажем,                    от целия капитал, пие приемаме за

           дадена. Но тази негова относителна величина сама на свой ред се опре-
           деля от оборота. При бърз оборот неговата абсолютна величина напри-

           мер = 1000 ф.ст. в първия случай, = 100 във втория и затова неговата

           относителна величина =                 . При по-бавен оборот неговата абсолютна
           величина, да кажем, = 2000 в първия случай и 200 във втория. Затова

           неговата относителна величина се е увеличила от                             на      от целия ка-

           питал. Условия, които съкращават, средната продължителност на обо-
           рота на търговския капитал, например развитието на транспортните сред-

           ства, pro tanto намаляват абсолютната величина на търговския капитал,
           следователно повишават общата норма на печалба. И обратно. Разви-

           тият капиталистически начин на производство, сравнен с предишни об-
           ществени отношения, влияе двояко върху търговския капитал: предиш-

           ното количество стоки се обръща с по-малка маса действително функци-


                                                            52
   47   48   49   50   51   52   53   54   55   56   57