Page 46 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

за производствения капитал. Второ, при съвременната кредитна система

той разполага с голяма част от целия паричен капитал на обществото,

така че може да повтаря своите покупки, преди окончателно да е прода-
дено купеното по-рано; при това е безразлично дали нашият търговец

продава направо на последния потребител или между тези двамата стоят
12 други търговци. При огромната еластичност на процеса на възпроиз-

водство, който постоянно може да бъде изведен извън всяка дадена гра-
ница, той не намира граница или само твърде еластична граница в са-

мото производство. Следователно освен разделянето на С—П и П—С,

което произтича от самата природа на стоката, тук се създава фиктивно
търсене. Движението на търговския капитал, въпреки формирането му,

винаги не е нищо друго освен движение на промишления капитал в сфе-
рата на обръщението. Но по силата на своето формиране той се движи в

известни граници, независимо от границите на процеса на възпроизвод-
ство и затова заставя дори процеса на възпроизводството да излиза от

своите граници. Вътрешната зависимост и външната самостоятелност го

довеждат до една точка, където вътрешната връзка отново се възстано-
вява насилствено, чрез криза.

Оттук явлението при кризите, че те най-напред се проявяват и разразяват
не в търговията на дребно, която борави с непосредственото потребле-

ние, а в сферата на търговията на едро и на банките, които предоставят
в разпореждане на търговията на едро паричния капитал на обществото.

Действително фабрикантът може да продава на износителя, а послед-
ният на свой ред на своя задграничен клиент, вносителят може да пла-

сира своите суровини на фабриканта, последният — своите продукти на
търговеца на едро и т.н. Но в някой отделен незабележим пункт стоката

лежи непродадена; или пък друг път запасите на всички производители и

междинни търговци малко по малко се препълват. Тъкмо в това време
потреблението обикновено се намира в състояние на най-висок разцвет

отчасти защото един промишлен капиталист привежда в движение ре-
дица други, отчасти защото наетите от него работници, заети напълно,

могат да разходват повече от обикновено. С увеличаването на дохода на
капиталистите се увеличават и техните разходи. Освен това (дори ако

оставим настрана ускорението на натрупването) става, както видяхме

(«Капиталът», кн.II, отд.III), постоянно обръщение между постоянен капи-

46