Page 47 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

тал и постоянен капитал, което, от една страна, независимо от личното

потребление в този смисъл, че то никога не влиза в това последното, но

което при все това е ограничено в последна сметка от личното потребле-
ние, защото производството на постоянен капитал никога не става заради

самия него, а става само защото този постоянен капитал повече се пот-
ребява в сферите на производството, чиито продукти влизат в личното

потребление. Но това производство може известно време спокойно да
следва своя път, възбуждано от очакване на търсене, и затова в тези от-

расли работите на търговци и промишленици вървят твърде оживено.

Кризата настъпва, когато търговците, които продават на далечни пазари
(или такива, у които са натрупани запаси и в самата страна), започват да

получават обратните постъпления така бавно и в такива малки количес-
тва, че банките настоятелно искат платежите, или падежите на полиците

срещу закупени стоки настъпват, преди да е извършена препродажбата.
Тогава започват принудителни продажби, продажби с цел за разплащане.

И с това се разразява крахът, който изведнъж слага край на мнимия раз-

цвет.

Но външният характер и и рационалността на оборота на търговския ка-
питал е още по-голям, тъй като оборотът на един и същ търговски капитал

може да осъществи едновременно или последователно оборотите на

твърде различни производствени капитали.

Оборотът на търговския капитал може обаче да осъществи не само обо-

ротите на различни промишлени капитали, но и противоположните фази
на метаморфозата на стоковия капитал. Например търговецът купува

платното от фабриканта и го продава на избелвача, следователно в този
случай оборотът на един и същ търговски капитал — в действителност

един и същ акт С—П, реализирането на платното — представлява две

противоположни фази за двата различни промишлени капитала. Докол-
кото търговецът изобщо продава за производствено потребление, него-

вото С—П постоянно представлява П—С за някой промишлен капитал,
а неговото С—П постоянно представлява П—С за някой друг промиш-

лен капитал. Ако ние, както това е направено в тази глава, махнем K,
разходите по обръщението, т.е. онази част от капитала, която се аван-

сира от търговеца освен сумата, изразходвана за покупка на стоки, то,

разбира се, отпада и ΔK, добавъчната печалба, получавана от него върху

47