Page 69 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

Това П—С—П' като характерно движение на търговския капитал го от-

личава от С—П—С, от търговията със стоки между самите производи-

тели, крайната цел на която е размяната на потребителни стойности.

Затова колкото по-малко е развито производството, толкова повече па-
ричното имущество се концентрира в ръцете на търговци, или толкова

повече то се явява като специфична форма на търговското имущество.

При капиталистическия начин на производство — т.е. когато капиталът

овладява самото производство и му придава съвсем изменена и специ-
фична форма — търговският капитал се явява само като капитал със спе-

циална функция. При всички по-ранни начини на производство — и в тол-

кова по-голяма степен, колкото повече производството е непосредствено
производство на средства за живот на самия производител — търговс-

кият капитал се явява като функция par exellence на капитала.

И така, никак не е мъчно да се разбере защо търговският капитал се поя-

вява като историческа форма на капитала много време преди капиталът
да е подчинил самото производство. Самото негово съществуване и раз-

витие до известна степен е историческа предпоставка за развитие на ка-

питалистическия начин на производство, 1) като предварително условие
на концентрацията на паричното имущество и 2) защото капиталистичес-

кият начин на производство предпоставя производство за търговия, плас-
мент на едро и не на отделни купувачи, а следователно вече предпоставя

търговец, който купува не за задоволяване на своите лични потребности,
но в своя акт на покупка концентрира актовете на покупка на много лица.

От друга страна, цялото развитие на търговския капитал влияе върху про-

изводството по такъв начин, че все повече му придава характер на про-
изводство за разменна стойност, все повече превръща продуктите в

стоки. Но както скоро ще видим от по-нататъшното изложение, неговото
развитие, взето само за себе си, е недостатъчно, за да предизвика и

обясни преминаването на един начин на производство в друг.

При капиталистическото производство търговският капитал е сведен от

своето по-ранно самостоятелно съществуване до отделен момент от при-
лагане на капитала изобщо, а уравняването на печалбите свежда него-

вата норма на печалба до общото средно равнище. Той функционира

вече само като агент на производствения капитал. Специфичните общес-

69