Page 66 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

изтичат от природата на различните отрасли на промишлеността, са съв-

сем различни неща. Освен грубостта, с която икономистът изобщо изс-

ледва различията на формите, които в действителност го интересуват
само откъм веществената страна, в основата на това смесване у вулгар-

ния икономист лежат две обстоятелства. Първо, неспособността му да
обясни търговската печалба с всичките ѝ особености; второ, апологе-

тичният му стремеж да изведе формите на стоковия капитал и паричния

капитал, а след това стоково-търговския и парично-търговския капитал —
възникнали от специфичната форма на капиталистическия начин на про-

изводство, който предполага като своя база преди всичко стоково обръ-
щение, а следователно и парично обръщение — като видове, които не-

обходимо възникват от самия производствен процес като такъв.

Ако стоково-търговският и парично-търговският капитал не се различа-

ваха от производството на зърнени храни освен по това, което го отли-
чава от скотовъдството и манифактурата, то ясно би било, че производс-

тво и капиталистическо производство изобщо са тъждествени и че в час-

тност и разпределението на обществените продукти между членовете на
обществото както за производствено, *45така и за лично потребление

трябва също вечно да се извършва чрез търговци и банкери, както пот-
реблението на месо посредством скотовъдството и потреблението на об-

лекло посредством неговото произвеждане*45).

Поради това, че големите икономисти като Смит, Рикардо и др. разглеж-

даха основната ферма на капитала, капитала като промишлен капитал, а
капитала на обръщението (паричния и стоковия) фактически разглеждаха

само доколкото той самият представлява фаза в процес на възпроизвод-
ство на всеки капитал, те изпаднаха в затруднение пред търговския капи-

тал като отделен негов вид. Основните положения за образуване на стой-

ността, за печалбата и пp., изведени от разглеждането на промишления
капитал, са неприложими непосредствено към търговския капитал. За-

това те фактически оставят търговския капитал съвсем настрана и спо-

менават за него само като за един вид на промишления капитал. Там,
където говорят специално за него, както Рикардо във връзка с външната

търговия, те се стараят да покажат, че той не създава стойност (а следо-
вателно и принадена стойност). Но всичко, което важи за външната тър-

говия, важи и за вътрешната.

66