Page 73 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

промишлеността; в съвременното общество обратно. Разбира се, търго-

вията ще оказва по-голямо или по-малко влияние върху обществата,

между които тя се води; тя все повече и повече ще подчинява производ-
ството на разменната стойност, защото тя поставя наслаждението и пот-

реблението в по-голяма зависимост от продажбата, отколкото от непос-
редственото потребление на продукта. С това тя разлага старите отно-

шения. Тя увеличава паричното обръщение. Тя завладява вече не само
излишъка на продуктите, но малко по малко излапва и самото производ-

ство и поставя под своя зависимост цели отрасли на производството. Но

това разлагащо влияние до голяма степен зависи от природата на произ-
веждащото общество.

Докато търговският капитал играе роля на посредник при размяна на про-

дукти на неразвити общества, търговската печалба не само изглежда

като резултат на хитрост и измама, но в повечето случаи действително
произлиза от тях. Освен че търговският капитал използва разликата

между производствените цени в различните страни (и в това отношение
той съдейства за изравняване и установяване на стоковите стойности),

посочените начини на производство довеждат до това, че търговският ка-
питал си присвоява огромната част от принадения продукт — отчасти

като посредник между общества, чието производство още е насочено

главно към потребителна стойност и за чиято икономическа организация
продажбата на част от продуктите, която изобщо влиза в обръщението,

следователно изобщо продажбата на продуктите по тяхната стойност

има второстепенно значение; отчасти, защото при посочените предишни
начини на производство главните притежатели на принадения продукт, с

които търговецът има работа — робовладелецът, феодалният земевла-
детел, държавата (например източният деспот), — са представители на

потребяващо богатство, на което търговецът слага клопки, както вярно е
доловил още А. Смит по отношение на феодалното време в приведения

цитат. *48И така, при преобладаващо господство, търговският капитал нав-

сякъде представлява система на грабеж*48) и не току-тъй неговото раз-
витие у търговските народи както от древно, така и от ново време е не-

посредствено свързано с насилствен грабеж, морско разбойничество, от-
вличане в робство, заграбване на колонии: така е било в Картаген, в Рим,

по-късно у венецианците, португалците, холандците и т.н.

…

73