Page 64 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 64

нито връзката, нито размера на взаимните платежи. Например полиците

           и чековете, които се обменят един срещу друг и в банките, и в клиринго-

           вите камари, представляват съвсем независими сделки, са резултат на
           вече извършени операции и работата се свежда само до това, технически

           да се уравнят най-добре тези резултати. Доколкото парите се обръщат
           като покупателно средство, размерите и броят на покупките и продажбите

           съвсем не зависят от търговията с пари. Тя може само да съкрати техни-
           ческите операции, с които тези сделки се придружават, и по този начин

           да намали масата на наличните пари, необходими за даден оборот.


           И така, търговията с пари в чистата форма, в която тук я разглеждаме,

           т.е. формирано от кредитното дело, засяга само техническата страна на
           един момент на стоковото обръщение, именно паричното обръщение и

           произтичащите от него различни функции на парите.


           Това съществено различава търговията с пари от търговията със стоки,

           която определя метаморфозата на стоката и стоковата размяна или дори

           представя този процес на стоковия капитал като процес на един капитал,
           формиран от промишления капитал. Затова, ако стоково-търговският ка-

           питал показва една собствена форма на обръщение, П—С—П, където
           стоката се премества два пъти и поради това парите се връщат обратно,

           в противоположност на С—П—С, където парите два пъти преминават

           от ръце в ръце и с това определят стоковата размяна, то за парично-сто-
           ковия капитал не може да бъде посочена такава специфична форма.


           Доколкото за това техническо определяне на паричното обръщение едно

           специално  поделение  капиталисти  авансира  паричен  капитал,  който

           представлява в умален вид онзи добавъчен капитал, който инак би тряб-
           вало да се авансира за същата цел от самите търговци и промишлени

           капиталисти, дотолкова и тук е налице общата форма на капитала
           П—П'. Чрез авансиране на П се получава за авансиращия П+ΔП. Но

           определянето на П—П' се отнася в този случай не до същината, а само
           до техническите моменти на метаморфозата.



           Очевидно е, че масата на паричния капитал, с която търговците на пари

           оперират, е намиращият се в обръщение паричен капитал на търговците
           и промишлениците и че операциите, извършвани от тях, са само опера-


                                                            64
   59   60   61   62   63   64   65   66   67   68   69