Page 68 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

максимум при пълното развитие на капиталистическото производство, ко-

гато продуктът се произвежда вече само като стока, а не като средство

за непосредствено потребление. От друга страна, на основата на всеки
начин на производство търговията спомага за създаване на продукт в по-

вече, предназначен да влезе в размяната, за да увеличи потреблението
или съкровищата на потребителите (под които тук трябва да се разбират

собствениците на продуктите); следователно тя все повече придава на
производството характер на производство за разменна стойност.

Метаморфозата на стоките, тяхното движение, се състои: 1) материално
— в размяната на различни стоки една срещу друга, 2) формално — в

превръщане на стоката в пари, в продажба, и в превръщане на парите в
стока, в покупка. И към тези функции, към размяната на стоките чрез по-

купка и продажба, се свежда функцията на търговския капитал. Следова-

телно той определя само стоковата размяна, която обаче не бива да се
разбира от самото начало само като стокова размяна между непосредст-

вени производители. При робовладелските отношения, при крепостните
отношения, при отношенията на данък (доколкото се има предвид прими-

тивен обществен строй), робовладелецът, феодалът, събиращата данък
държава присвоява, а следователно и продава продуктите. Търговецът

купува и продава за мнозина. В неговите ръце се съсредоточават покуп-

ките и продажбите, поради което покупката и продажбата загубват връз-
ката с непосредствените потребности на купувача (като търговец).

Но каквато и да бъде обществената организация в тези сфери на произ-
водство, чийто стокообмен търговецът осъществява, неговото имущес-

тво винаги съществува като парично имущество и неговите пари посто-
янно функционират като капитал. Формата на този капитал е постоянно:

П—С—П; пари, самостоятелната форма на разменната стойност, са из-

ходният пункт, а увеличението на разменната стойност — самостоятел-
ната цел. Самата стокова размяна и осъществяващите я операции —

формирани от производството и извършвани от непроизводители — са
само средство за увеличение, увеличение не просто на богатството, но

на богатството в неговата всеобща обществена форма, богатство като
разменна стойност. Подбудителният мотив и определящата цел е П да

се превърне в П+ΔП; актовете П—С и С—П', които извършват акта

П—П', са само преходни моменти на това превръщане на П в П+ΔП.

68