Page 76 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

. *50В

своята непосредствена политическа и икономическа сила на господари и

присвоители на поземлената рента, за да разрушат тези малки икономи-

чески общини*50). Тяхната търговия оказва тук революционизиращо вли-
яние върху начина на производство само доколкото те с ниските цени на

своите стоки унищожават предачеството и тъкачеството, една прастара
интегрална част от това единство на промишлено земеделско производ-

ство, и така разрушават общината. Но дори тук това дело на разложение
им се удава само твърде бавно. Още по-малко това им се удава в Китай,

където непосредствената политическа власт не идва на помощ. Голямата

икономия и спестяване на време, които произлизат от непосредственото
съединение на земеделие и манифактура, оказват тук най-упорита съп-

ротива срещу продуктите на едрата промишленост, в цената на които
влпзаг faux frais (непроизводствени разходи. ред.) на навсякъде прониз-

ващия ги процес на обръщението. *51В противоположност на английската,
руската търговия, напротив, оставя незасегната икономическата основа

на азиатското производство*51).

Преминаването ог феодалния начин па производство се извършва дво-

яко. Производителят става търговец и капиталист в противоположност на
земеделското натурално стопанство и на свързания с цеховете занаят на

средновековната градска промишленост. Това е действително револю-

ционизиращият път. Или пък търговецът непосредствено подчинява про-
изводството. Колкото и голямо да е историческото значение на послед-

ния път като преход — за пример може да служи английският clothier

(търговец на платове. ред.) от XVII век, който подчинява под своя конт-
рол тъкачите, които обаче остават самостоятелни, продава им вълна и

купува от тях платове, — обаче той сам по себе си не води към преврат
в стария начин на производство, който по-скоро се консервира и задържа

при това като необходимо за него самия предварително условие. *52Така
например още до средата на това столетие фабрикантът от френската

копринена промишленост, от английската чорапена и дантелена промиш-

леност в повечето случаи само номинално беше фабрикант, а в действи-
телност беше просто търговец, който оставяше тъкачите да работят по

техния стар раздробен начин и господстваше над тях само като търговец,
за когото те фактически работеха*52). Такива отношения навсякъде стоят

на пътя на действителния капиталистически начин на производство и за-

…

76