Page 77 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 4)

гиват с неговото развитие. Без да извършват преврат в начина на произ-

водство, те само влошават положението на непосредствените произво-

дители, превръщат ги в прости наемни работници и пролетарии при по-
лоши условия от тези на работниците, непосредствено подчинени на ка-

питала, и присвояват техния принаден труд въз основа на стария начин
на производство. Същите отношения, само малко модифицирани, същес-

твуват в една част от лондонското занаятчийско производство на мебели.
В Тауер Хамлетс особено то се води на твърде широка снова. Цялото

производство е разделено на множество независими един от друг от-

расли. Едно предприятие изработва само столове, друго — само маси,
трето — само шкафове и т.н. Но самите предприятия се водят по повече

или по-малко занаятчийски начин от един дребен майстор с няколко
калфи. Но производството е прекалено масово, за да работи непосредс-

твено за частни лица. Купувачи тук са собствениците на мебелни мага-
зини. Всяка събота майсторът се отправя към тях и продава своя продукт,

при което те се пазарят за цената, както в заложната къща се пазарят за

аванса срещу една или друга вещ. Тези майстори са принудени да про-
дават всяка седмица своите продукти, за да могат преди всичко да купят

за следващата седмица суров материал и да платят работната заплата.
*53При тези обстоятелства те са всъщност само посредници между търго-

веца и своите собствени работници. Капиталистът всъщност тук е търго-
вецът, който туря в джоба си по-голямата част от принадената стой-

ност*53). Нещо подобно се наблюдава при преминаване към манифак-

тура на онези клонове, които по-рано са се водили по занаятчийски начин
или като странични клонове на селската промишленост. В зависимост от

техническото развитие на това дребно самостоятелно производство —

там, където то самò вече прилага машини, допускани от занаятчийското
производство — става преминаване към едра промишленост; машината

се привежда в движение вече не с ръка, а с пара, както например е на-
последък в английското чорапено производство.

И така, преминаването се извършва по три начина: първо, търговецът
направо става промишленик; това става в занаятите, основани на търго-

вия, особено в луксозните индустрии, които се внасят от търговците за-
едно със суровия материал и работници от чужбина, както в петнадесети

век в Италия от Константинопол. Второ, търговецът прави дребните
майстори свои посредници (middlemen) или купува непосредствено от са

77