Page 118 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 118

тои в това, да се получи капитал, но също тъй е трудно да се получат

                 пари... Трудността да се получат пари и трудността да се получи ка-

                 питал е една и съща трудност, разглеждана в два различни момента
                 на нейното развитие.»


           Тук рибата пак се е хванала здраво. Първата трудност е да се сконтира

           една полица или да се получи заем срещу залог на стока. Трудността се

           състои в това, да се превърне в пари даден капитал или даден търговски
           стойностен знак за капитал. И тази трудност се изразява между другото

           във високия лихвен процент. Но щом парите са вече получени, в какво се
           състои  тогава  втората  трудност?  Ако  става  дума  само  за  плащането,

           нима някой ще срещне трудност да се освободи от своите пари? А ако
           става дума за покупка, нима някой е срещал някога през време на криза

           затруднения при купуването на стока? И ако дори се допусне, че се касае

           до особения случай на поскъпване на житото, памука и т.н., то тази труд-
           ност би могла да се изразява не в стойността на паричния капитал, т.е.

           не в лихвения процент, а само в цената на стоката; а пък тази трудност е
           вече преодоляна с това, че нашият човек сега разполага с пари за покуп-

           ката на тази стока.


                 (3760.) «Но нима по-високата норма на дисконта не увеличава труд-

                 ността да се получат пари?» — «Тя увеличава трудността да се по-

                 лучат пари, но не за притежаване на парите става дума, парите са
                 само формата» (и тази форма носи печалба в джоба на банкера), «в

                 която се изразява увеличилата се трудност да се получи капитал в
                 сложните отношения на културната обстановка.»



                 (3763.) (Отговор на Оувърстън:) «Банкерът е посредникът, който, от
                 една страна, приема влогове, а, от друга страна, използва тези вло-

                 гове, като ги поверява във форма на капитал в ръцете на хора, които
                 и т.н.»



           Тук узнаваме най-после какво разбира той под капитал. Той, превръща
           парите в капитал, като «ги поверява», или, казано малко по-неделикатно,

           като ги дава под лихва.


           След като беше казал по-рано, че изменението на дисконтната норма не

           е по същество свързано с изменението сумата на златния запас на банка-


                                                           118
   113   114   115   116   117   118   119   120   121   122   123