Page 114 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

ва не само пари, но и паричен капитал.……………………………………….

Но ако той получава заем, отпуснат срещу залог на ценни книжа и пр.,
това е заем в този смисъл, че му се дават пари с уговорка, че ще ги върне

обратно. Но това не е заем на капитал. Защото ценните книжа също пред-
ставляват капитал, и то на по-голяма сума от заема. Следователно полу-

чателят взема по-малка капиталова стойност, отколкото дава като залог;

такава операция съвсем не представлява за него придобиване на доба-
въчен капитал. Той извършва сделката не защото му е нужен капитал —

той вече го има в своите ценни книжа, — а защото му са нужни пари. Тук
следователно имаме заемане на пари, а не на капитал.

Ако заемът се отпуща срещу дисконт на полици, тогава изчезва и фор-
мата на аванса. Тук имаме налице чиста покупко-продажба. Посредством

джирото полицата минава в собственост на банката, а парите — в собст-
веност на клиента; за тяхното връщане от негова страна не става и дума.

Ако клиентът купува налични пари с полица или с друго оръдие на кре-

дита, това е ни повече и ни по-малко също такъв заем, както, ако купеше
наличните пари с някаква друга стока: памук, желязо, жито. И най-малко

тук може да става дума за заемане на капитал. Всяка покупко-продажба
между търговец и търговец е прехвърляне на капитал. Но заем имаме

само там, където прехвърлянето на капитал не става взаимно, а става

едностранно и за срок. Затова заемане на капитал чрез сконтиране на
полици може да става само там, където полицата е фиктивна полица, ко-

ято съвсем не представлява продадени стоки и която не взема нито един
банкер, щом знае що за полица е това. Следователно при нормалната

дисконтна сделка клиентът на банката не получава никакъв заем нито в
капитал, нито в пари; той получава пари срещу продадена стока.

По този начин случаите, когато клиентът иска от банката и получава от
нея капитал, се различават много ясно от онези случаи, когато той полу-

чава пари в заем или купува пари от банката. И тъй като тъкмо господин
Лойд-Овърстън имаше обичай само в най-редки случаи да отпуска в заем

без покритие своите фондове (той беше банкерът на моята фирма в Ман-

честър) то също така е ясно, че неговите красиви описания относно ма-
сите от капитал, които великодушните банкери дават в заем на нуждае-

щите се от капитал фабриканти, са чиста измислица.

114