Page 113 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 113
на деловия свят е да «получи в свое разпореждане капитал» (3743). При
всичката обърканост у Лойд-Оувърстън по въпроса, какво е капитал, все
пак от неговите думи достатъчно ясно се вижда, че той нарича капитал
онова, което банкерът дава на своя делови клиент — капитал, който по-
рано не се е притежавал от клиента и който му е даден в заем като доба-
въчен капитал към онзи, с който преди това е разполагал клиентът.
Банкерът дотолкова е свикнал да фигурира като разпределител — под
формата на заем — на свободния в парична форма обществен капитал,
че всяка функция, при която той дава пари, му се вижда като отпускане
на аванс, на заем. Всички пари, които той изплаща, му се представят като
заем, като аванс. Когато банкерът разходва пари направо за отпускане
на заем, това е вярно в буквалния смисъл. Когато ги разходва за сконти-
ране на полици, то за самия него те действително представляват аванс,
заем, отпуснат до изтичане срока на полицата. Така в главата на банкера
се затвърдява представата, че той не може да извърши нито едно пла-
щане, което да не е аванс, и при това аванс не само в смисъл, че всяко
влагане на пари с цел да се получи лихва или печалба се разглежда от
икономическа гледна точка като аванс, който съответният притежател на
пари като частно лице отпуска на самия себе си като предприемач. А за-
еми в този определен смисъл, че банкерът заемообразно предава на кли-
ента една сума, с която се увеличава намиращият се в разпореждане на
последния капитал.
Именно тази представа, която се пренесе от банкерската кантора в поли-
тическата икономия, създаде объркващия спорен въпрос: онова, което
банкерът предоставя в разпореждане на своя клиент като налични пари,
капитал ли е, или това са само пари, средство за обръщение, currency?
За да се разреши този — по същество прост — спорен въпрос, трябва да
застанем на гледището на банковите клиенти. Всичко зависи от това,
какво те искат и какво получават.
Ако банката е съгласна да отпусне на своя клиент заем просто срещу не-
говия личен кредит, без той да представи от своя страна гаранции, рабо-
тата е ясна. Клиентът безусловно получава един аванс с определена
стойностна величина, един заем като-допълнение към своя капитал, с
който досега е разполагал. Той ги получава в парична форма, т.е. получа-
113