Page 115 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 115

Впрочем в гл. XXXII Маркс казва по същество същото: «Търсенето на пла-

           тежни средства е просто търсене на превръщане на пари, доколкото тър-

           говците и производителите могат да представят солидна гаранция; то е
           търсене на паричен капитал, доколкото такава гаранция липсва, докол-

           кото следователно заемането на платежни средства им дава не само па-
           ричката форма, но и недостигащия им за плащането еквивалент, безраз-

           лично в каква форма. — После в гл. XXXIII: «При развито кредитно дело,
           когато парите се съсредоточават в ръцете на банките, банките поне но-

           минално дават в заем пари. Това авансиране не се отнася до парите, ко-

           ито се намират в обръщение. Тук се авансира оръдието на обръщението,
           а не се авансират капитали, които се обръщат посредством това оръ-

           дие.» — Господни Чапмън, който трябва да знае това, също потвърждава
           гореизложеното разбиране на дисконтната операция:



                 «В. С.» 1857: «Банкерът има полицата, банкерът е купил полицата.»
                 Показания. Въпрос 5139.



           Впрочем ние ще се върнем пак на тази тема в гл. XXVIII в този том. Ф.Е.}


                 (3744.) «Бъдете така любезни да опишете, какво действително раз-

                 бирате под израза капитал?» — (Отговор на Оувърстън): «Капиталът
                 се състои от различни стоки, чрез които се поддържа в ход дейността

                 (capital consists of various commodities, by the means of which trade is
                 carried on); има основен капитал и има оборотен капитал. Вашите ко-

                 раби, вашите докове, вашите корабостроителници са основен капи-
                 тал; вашите хранителни продукти, вашите дрехи и т.н. са оборотен

                 капитал.»


                 (3745.) «Отливът на злато зад граница има ли вредни последици за

                 Англия?» — «Не, ако с тази дума се свързва един разумен смисъл.»
                 (Появява се старата теория на Рикардо за парите)... «При естестве-

                 ния ред на нещата парите на целия свят се разпределят в известни

                 пропорции между различни страни; тези пропорции са от такъв род,
                 че при едно подобно разпределение» (на парите) «взаимоотношени-

                 ята между една коя да е страна, от една страна, и всички останали
                 страни на света, от друга, се явяват като проста размяна; но има пер-

                 турбации, които от време на време влияят върху това разпределе-
                 ние; щом те се появят, част от парите на дадена страна се отлива в



                                                           115
   110   111   112   113   114   115   116   117   118   119   120