Page 153 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

чени за различен вид потребление; а парите служат за всякаква цел. Сто-

ките дори от един и същ вид се различават по качество; наличните пари

притежават винаги еднаква стойност или трябва да притежават такава.
Оттук следва, че цената на парите, която се обозначава с думата

«лихва», притежава по-голямо постоянство и равномерност, отколкото
цената на всеки друг предмет» (J. Steuarl. «Recherche des principes de

l'econcmie politique». Paris, 1789, p. 27).]…………………………………………
70

[*70) «При все това този закон за разделянето на печалбата не може да

се приложи към всеки заемодател и заемополучател поотделно, но той е
приложим към заемодатели и заемополучатели изобщо... изключително

големите и изключително ниските печалби са награда или наказание за
ловкост или за недостатъчно разбиране, с които заемодателят няма

нищо общо, тъй като, щом той не страда в единия случай, то той не
трябва да получава изгоди и в другия. Казаното за отделните личности,

заети с една и съща дейност, е приложимо и към различните видове дей-

ност. Ако търговците и промишлениците, заети в някой промишлен отра-
съл, получават с помощта на взетия в заем капитал по-голяма от обикно-

вената печалба, която произвеждат други търговци и промишленици в съ-
щата страна, то извънредната печалба принадлежи на тях, макар че за

нейното получаване е било нужно само обикновена ловкост и разбиране,
а не принадлежи на заемодателите, които са дали в заем парите... зае-

модателите не биха дали своите пари в заем на някое промишлено или

търговско предприятие на по-изгодни условия от обичайните, затова те
не трябва да получават повече от това, каквато и да бъде печалбата, по-

лучена с помощта на техните пари» (Massie, цит. съч., с. 50, 51.)]………….

71
[*71)

===========================153