Page 152 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

66
[*66) Тъй като лихвеният процент се определя общо взето от средната

норма на печалба, то с ниския лихвен процент твърде често могат да бъ-
дат свързани извънредни спекулативни машинации. Например железо-

пътните спекулации през лятото на 1844 г. Лихвеният процент на Анг-

лийската банка беше повишен на 3% едва на 16 октомври 1844 г.]………
67

[*67) Така например Дж. Ъпдайк в произведението си «А Treatise on
Political Economy», New York. 1851, прави крайно несполучлив опит да

обясни всеобщността на лихвения процент от 5% с действието на вечни
закони. Несравнено по-наивно разсъждава господин Карл Арнд в «Die

naturgemasse Volkswirtschaft gegenuber dem Monopoliengeist und dem

Kommunismus etc.» Hanau, 1845. Тук може да се прочете следното: «В
естествения ход на производство на стоки съществува само едно явле-

ние, което като че ли е призвано да регулира до известна степен лихве-
ния процент в напълно развитите страни; това е отношението, в което се

увеличават дървесинните маси на европейските гори поради годишния
прираст. Този прираст се получава съвсем независимо от тяхната раз-

менна стойност» (смешно е, че дърветата дават своя прираст независимо

от своята разменна стойност!) «в отношение 3—4 към 100. Изхождайки
от това (тъй като прирастът на дърветата е съвсем независим от тяхната

разменна стойност, толкова повече тази разменна стойност може да за-
виси от техния прираст), «не би могло да се очаква едно спадане на лих-

вения процент под равнището, което той достига понастоящем в най-бо-
гатите страни» (с. 124—125). Това заслужава названието: «лихвен про-

цент, израстващ в гората», а неговият изобретател прави в същото про-

изведение още по-голяма услуга на «нашата наука» като «философ на
кучешкия данък».]…………………………………………………………………...

68

[*68) Английската банка повишава и понижава нормата на своя дисконт
според прилива и отлива на злато, макар че тя, разбира се, винаги взема

под внимание нормата, която господства на открития пазар. «Поради
това спекулирането с дисконта чрез предугаждане промените на банко-

вата норма е станало сега едно от главните занятия на едрите капита-
листи от паричния център» т.е. от лондонския паричен пазар [Н. Roy]

«The Theory of the Exchanges etc.», p. 113).]…………………………………….

69
[*69) «Цената на стоките се колебае постоянно; те всички са предназна-