Page 152 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 152

66
           [*66) Тъй като лихвеният процент се определя общо взето от средната

           норма на печалба, то с ниския лихвен процент твърде често могат да бъ-
           дат свързани извънредни спекулативни машинации. Например железо-

           пътните спекулации през лятото на 1844 г. Лихвеният процент на Анг-

           лийската банка беше повишен на 3% едва на 16 октомври 1844 г.]………
           67

           [*67)  Така  например  Дж.  Ъпдайк  в  произведението  си  «А  Treatise  on
           Political Economy», New York. 1851, прави крайно несполучлив опит да

           обясни всеобщността на лихвения процент от 5% с действието на вечни
           закони. Несравнено по-наивно разсъждава господин Карл Арнд в «Die

           naturgemasse  Volkswirtschaft  gegenuber  dem  Monopoliengeist  und  dem

           Kommunismus etc.» Hanau, 1845. Тук може да се прочете следното: «В
           естествения ход на производство на стоки съществува само едно явле-

           ние, което като че ли е призвано да регулира до известна степен лихве-
           ния процент в напълно развитите страни; това е отношението, в което се

           увеличават дървесинните маси на европейските гори поради годишния
           прираст. Този прираст се получава съвсем независимо от тяхната раз-

           менна стойност» (смешно е, че дърветата дават своя прираст независимо

           от своята разменна стойност!) «в отношение 3—4 към 100. Изхождайки
           от това (тъй като прирастът на дърветата е съвсем независим от тяхната

           разменна стойност, толкова повече тази разменна стойност може да за-
           виси от техния прираст), «не би могло да се очаква едно спадане на лих-

           вения процент под равнището, което той достига понастоящем в най-бо-
           гатите страни» (с. 124—125). Това заслужава названието: «лихвен про-

           цент, израстващ в гората», а неговият изобретател прави в същото про-

           изведение още по-голяма услуга на «нашата наука» като «философ на
           кучешкия данък».]…………………………………………………………………...

           68

           [*68) Английската банка повишава и понижава нормата на своя дисконт
           според прилива и отлива на злато, макар че тя, разбира се, винаги взема

           под  внимание  нормата,  която  господства  на  открития  пазар.  «Поради
           това спекулирането с дисконта чрез предугаждане промените на банко-

           вата норма е станало сега едно от главните занятия на едрите капита-
           листи от паричния център» т.е. от лондонския паричен пазар [Н. Roy]

           «The Theory of the Exchanges etc.», p. 113).]…………………………………….

           69
           [*69) «Цената на стоките се колебае постоянно; те всички са предназна-
   147   148   149   150   151   152   153   154   155   156   157