Page 48 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

следователно капиталът дава отделно от своя процес.

Количествено частта от печалбата, която образува лихвата, се предс-
тавя така, като че ли тя е свързана не с промишления и търговския капи-

тал като такъв, а с паричния капитал, и нормата на тази част от принаде-
ната стойност, нормата на лихвата, или лихвеният процент, затвърдява

това отношение. Защото, първо, лихвеният процент — въпреки своята

зависимост от общата норма на печалба — се определя самостоятелно
и, второ, подобно на пазарната цена на стоките, в противоположност на

неуловимата норма на печалба той се явява като устойчиво, при всички
промени еднообразно, очевидно и винаги дадено отношение. Ако целият

капитал се намираше в ръцете на промишлените капиталисти, не биха
съществували ни лихва, ни лихвен процент. Самостоятелната форма, ко-

ято количественото разделяне на брутната печалба приема, поражда ка-

чественото разделяне. Ако сравним промишления капиталист с паричния
капиталист, първият се различава от втория само по предприемаческия

доход като излишък на брутната печалба над средната лихва, която бла-
годарение на лихвения процент се явява като емпирично дадена вели-

чина. Но ако, от друга страна, го сравним с промишления капиталист,

който работи със собствен, а не с взет в заем капитал, последният капи-
талист се различава от него само като паричен капиталист, тъй като той

слага лихвата в джоба си, вместо да я заплаща на друг. И в двата случая
частта от брутната печалба, която се различава от лихвата, му се предс-

тавя като предприемачески доход, а самата лихва — като принадена

стойност, която капиталът сам по себе си дава и която следователно той
би давал и без производствено приложение.

За отделния капиталист това е практически правилно. Той избира дали

да даде своя капитал в заем като лихвоносен капитал или самостоятелно

да увеличава неговата стойност, използвайки го като производствен ка-
питал, като при това е безразлично дали даденият капитал още в своята

изходна точка съществува като паричен капитал или пък ще трябва те-
първа да се превръща в паричен капитал. Но, общо взето, т.е. приложено

към целия обществен капитал — както това правят някои вулгарни ико-
номисти, като дори го представят за основа на печалбата, — това е, раз-

бира се, абсурдно. Превръщането на целия капитал в паричен капитал,

без да има хора, които да купуват и използват за увеличаване на стойно-

48