Page 50 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

или излишъкът на печалбата над лихвата, се превръща в противопо-

ложна на лихвата форма, във форма на предприемачески доход. Тези

две форми, лихвата и предприемаческият доход, съществуват само в
своята противоположност. Следователно и двете се намират в известно

съотношение не с принадената стойност, по отношение на която те са
само части, фиксирани в различни категории, рубрики и наименования, а

в съотношение една с друга. Тъй като едната част от печалбата се прев-
ръща в лихва, другата се явява във форма на предприемачески доход.

Под печалба ние разбираме тук постоянно средната печалба, тъй като
тук за нас са съвсем безразлични отклоненията както на индивидуалната

печалба, така и на печалбата в различните сфери на производство, т.е.
различните изменения в разпределението на средната печалба, или на

принадената стойност, свързани с конкурентната борба и с други обстоя-

телства. Това важи изобщо до цялото настоящо изследване.

И така, лихвата е, както я нарича Рамсей, чистата печалба, която принася

собствеността върху капитала като такава било на този, който е само кре-
дитор, който остава вън от процеса на възпроизводство, било на собст-

веника, който сам прилага своя капитал в производството. Но и на пос-
ледния капиталът принася тази чиста печалба не като на функциониращ

капиталист, а като на паричен капиталист, който е дал в заем своя собс-

твен капитал като лихвоносен капитал на самия себе си като на функци-
ониращ капиталист. Както превръщането на парите и изобщо на стой-

ността в капитал е постоянен резултат на капиталистическия производс-
твен процес, така и тяхното съществуване като капитал е постоянна пред-

поставка на капиталистическия производствен процес. Поради своята
способност да се превръщат в средства за производство те постоянно

командват незаплатения труд и затова превръщат процеса на производ-

ство и обръщението на стоките в производство на принадена стойност за
своя притежател. Следователно лихвата е само израз на това, че стой-

ността изобщо — опредметеният труд в неговата всеобща обществена
форма, — че стойността, която в действителния производствен процес

приема вида на средствата за производство, противостои като самостоя-
телна власт на живата работна сила и е средство за присвояване на не-

заплатен труд; и че тя е такава власт, защото противостои на работника

като чужда собственост. От друга страна, обаче във формата на лихва

50