Page 45 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

но плод на онази активна роля, която играе в производствения процес

лицето, прилагащо капитала — това качествено разграничаване съвсем

не е само субективна представа на паричния капиталист, от една страна,
и на промишления капиталист, от друга. То се основава на обективен

факт, защото лихвата се стича към паричния капиталист, към заемода-
теля, който е само собственик на капитала, т.е. само представител на

собствеността върху капитала преди производствения процес и вън от
производствения процес; а предприемаческият доход се стича само към

функциониращия капиталист, към, несобственика на капитала.

Както за промишления капиталист, доколкото той работи с взет в заем

капитал, така и за паричния капиталист, доколкото той не сам прилага
своя капитал, чисто количественото разделяне на брутната печалба

между две различни лица, които имат различни юридически титули върху

един и същ капитал, а поради това и върху произведената от него пе-
чалба, се превръща в качествено разделяне. Едната част от печалбата

се представя сега като плод, който сам по себе си се полага на капитала
в едното негово определение като лихва; другата част се представя като

специфичен плод на капитала в другото, противоположното определе-
ние, и затова cе представя като предприемачески доход; едната се пред-

ставя изключително като продукт на собствеността върху капитала, а дру-

гата — като продукт изключително на функционирането с този налитал,
като продукт на капитала, който извършва процеса, или като продукт на

функциите, които изпълнява активният капиталист. И тази кристализация

и взаимното формиране на двете части от брутната печалба така, както
ако те биха произлизали от два съществено различни източника, трябва

сега да се установят за цялата класа на капиталистите и за целия капи-
тал. При това е безразлично дали капиталът, който се прилага от актив-

ния капиталист, е получен в заем или не и дали капиталът, който принад-
лежи на паричния капиталист, се прилага от самия него или не. Печал-

бата от всеки капитал, а следователно и средната печалба, която се ос-

новава на изравняването на капиталите помежду им, се разпада или
може да бъде разложена на две качествено различни, самостоятелни

една спрямо друга и независими една от друга части, на лихва и предп-
риемачески доход, всяка от които се определя от специални закони. Ка-

питалистът, който работи със собствен капитал, също както и онзи, който

45