Page 52 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

мо от собствеността върху капитала, по-скоро като резултат от неговите

функции като несобственик, като работник.

Ето защо в неговата глава неизбежно възниква представата, че самият

негов предприемачески доход не само не се намира в някаква противо-
положност спрямо наемния труд, не само не е просто незаплатен чужд

труд, а, напротив, не е нищо друго освен работна заплата, заплата за

надзор, wages of superintendence of labour, по-голяма заплата, отколкото
за обикновения наемен работник, 1) защото това е по-сложен труд, 2) за-

щото той сам си плаща работната заплата. Обстоятелството, че неговата
функция като капиталист е да произвежда принадена стойност, т.е. не-

заплатен труд, и то при най-икономични условия, съвсем се засенчва за
съзнанието от противоположността, че лихвата се получава от капита-

листа, макар той и да не изпълнява никаква функция като капиталист, а

да е само собственик на капитала, и че, напротив, предприемаческият
доход се получава от функциониращия капиталист, макар той и да не е

собственик на капитала, с който функционира. Поради противоположните
форми на двете части, на които се разпада печалбата, т.е. принадената

стойност, се забравя, че те и двете са само части от принадената стой-
ност и че нейното разделяне нищо не може да измени нито в нейната

природа, нито в нейния произход и в условията на нейното съществуване.

В процеса на възпроизводство функциониращият капиталист се явява по
отношение на наемния работник като представител на капитала като

чужда собственост, а паричният капиталист, представен от функционира-
щия капиталист, взема участие в експлоатацията на труда. Обстоятелст-

вото, че активният капиталист само като представител на средствата за
производство по отношение на работниците може да изпълнява своята

функция, може да застави работниците да работят за него или да застави

средствата за производство да функционират като капитал — това обс-
тоятелство се забравя поради противоположността между функцията на

капитала в процеса на възпроизводството и простата собственост върху
капитала извън процеса на възпроизводството.

Наистина формата, която двете части от печалбата, т.е. от принадената
стойност, приемат като лихва и предприемачески доход, не изразява от-

ношение към труда, защото това отношение съществува само между него

52