Page 49 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

стта средства за производство, във формата на които съществува целият

капитал с изключение на относително малка негова част, която същест-

вува във вид на пари, е, разбира се, безсмислица. Още по-голяма безс-
мислица е да се приема, че на базата на капиталистическия начин на

производство капиталът би носил лихва, без да функционира като произ-
водствен капитал, т.е. без да създава принадена стойност, от която лих-

вата е само една част; че капиталистическият начин на производство би
могъл да върви по своя път без капиталистическо производство. Ако една

прекомерно голяма част от капиталистите би пожелала да превърне своя

капитал в паричен капитал, като последица от това би настъпило чудо-
вищно обезценяване на паричния капитал и чудовищно спадане на лих-

вения процент; мнозина биха се оказали веднага в невъзможност да жи-
веят от своите лихви и следователно биха били принудени отново да се

превърнат в промишлени капиталисти. Но както вече казахме, за отдел-
ния капиталист това е факт. Ето защо, дори и да работи със собствен

капитал, той по необходимост разглежда онази част от своята средна пе-

чалба, която е равна на средната лихва, като продукт на своя капитал
като такъв, като продукт, който се получава независимо от производстве-

ния процес; и в противоположност на тази част, която се е формирала
във вид на лихва, той разглежда излишъка на брутната печалба над лих-

вата просто като предприемачески доход.

Четвърто: {Празно място в ръкописа}.

И така, оказва се, че онази част от печалбата, която функциониращият

капиталист трябва да заплаща на онзи, който е само собственик на взетия
в заем капитал, се превръща в самостоятелна форма на онази част от

печалбата, която под названието лихва носи всеки капитал, безразлично
дали е взет в заем или не. Величината на тази част зависи от размера на

средния лихвен процент. Нейният произход сега се проявява в това, че
функциониращият капиталист, доколкото е собственик на своя капитал,

не конкурира —- поне не активно — в определянето на лихвения процент.

Чисто количественото деление на печалбата между две лица, които имат
различни юридически титули върху нея, се е превърнало в качествено

деление, което изглежда, че произлиза от самата природа на капитал и
печалба. Защото, както видяхме, щом една част от печалбата изобщо

приема форма на лихва, разликата между средната печалба и лихвата,

49