Page 44 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

постоянния капитал и т.н. И ако оставим настрана производствената

цена, то от отделните конюнктури, а при всяка конкретна предприема-

ческа сделка от по-голямата или по-малка ловкост и предприемчивост на
капиталиста зависи дали и в каква степен той купува или продава над или

под производствената цена и дали по този начин си присвоява в процеса
на обръщението по-голяма или по-малка част от съвкупната принадена

стойност. Но във всеки случай количественото разделяне на брутната пе-
чалба се превръща тук в качествено, още повече че самото количествено

деление зависи от това, какво трябва да се разделя, как стопанисва ак-

тивният капиталист посредством капитала и каква брутна печалба той му
носи като функциониращ капитал, т.е. в резултат на функциите на капи-

талиста като активен капиталист. Тук се приема, че функциониращият ка-
питалист не е собственик на капитала. Собствеността на капитала тук е

представена по отношение на него от кредитора, от паричния капиталист.
Следователно лихвата, която функциониращият капиталист му заплаща,

е част от брутната печалба, която се полага на собствеността върху ка-

питала като такава. В противоположност на това онази част от печалбата,
която се полага на активния капиталист, се представя сега във вид на

предприемачески доход, произтичащ изключително от операциите или
функциите, които той извършва в процеса на възпроизводство посредст-

вом капитала, следователно специално от онези функции, които той из-
пълнява като предприемач в промишлеността или търговията. Следова-

телно по отношение на него лихвата се явява просто като плод на собст-

веността върху капитала, като плод на капитала сам по себе си, абстра-
хиран от процеса на възпроизводство на капитала, като плод на капитала,

доколкото той «не работи», не функционира; докато предприемаческият

доход му се представя изключително като плод на функциите, които той
извършва с капитала, като плод на движение на капитала, като резултат

на това, че капиталът се намира в процес, в такъв процес, който му се
представя сега като собствена дейност в противоположност на бездей-

ността, на неучастие на паричния капиталист в производствения процес.
Това качествено разграничаване между двете части на брутната пе-

чалба, което се състои в това, че лихвата е плод на капитала сам по себе

си, плод на собствеността върху капитала, независимо от производстве-
ния процес, а предприемаческият доход — плод на капитала, който из-

вършва процеса, който действа в производствения процес, а следовател-

44