Page 53 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

и печалбата, или по-точно принадената стойност, като сума, като цяло,

като единство на тези две части. Отношението, в което се дели печал-

бата, и различните правни титули (заглавия. бг.ред.), въз основа на които
става това разделяне, предполагат, че печалбата е вече готова, че тя

вече съществува. Затова, ако капиталистът е собственик на капитал, с
който той функционира, той слага в джоба си цялата печалба, или прина-

дена стойност; за работника е съвсем безразлично дали капиталистът
взема цялата печалба за себе си или трябва да изплаща част от нея на

трето лице като на юридически собственик. По този начин основанията

за разделяне на печалбата между двата вида капиталисти се превръщат
незабелязано в основания за съществуване на подлежащата на разде-

ляне печалба, на принадената стойност, която капиталът като такъв изв-
лича от процеса на възпроизводството независимо от каквото и да било

по-нататъшно разделяне. От това, че лихвата противостои на предприе-
маческия доход, а предприемаческият доход — на лихвата, че и двете

тези части противостоят една на друга, а не на труда, следва, че предп-

риемаческият доход плюс лихвата, т.е. печалбата, т.е. в края на краи-
щата, принадената стойност, се основават — на какво? На това, че двете

нейни части имат противоположни форми! Но печалбата се произвежда,
преди да бъде извършено това разделение, преди да може да става дума

за него.

Лихвоносният капитал продължава да си остава капитал само доколкото

дадените в заем нари действително се превръщат в капитал и доколкото

се произвежда излишък, част от който е лихвата. Но това не изключва
факта, че с него независимо от производствения процес се сраства

свойството да принася лихви. И работната сила също проявява своята
способност да произвежда стойност само когато тя действа и се реали-

зира в трудовия процес; но това не изключва факта, че тя сама по себе
си, потенциално, като способност, е дейност, която създава стойността,

и като такава тя не възниква само от процеса, а, напротив, служи като

предварително условие за процеса. Тя се купува като способност да съз-
дава стойност. Но тя може да бъде купена и не за да бъде заставена да

работи производствено, например за чисто лични цели, за слугуваме и
т.н. Така е и с капитала. Това е вече работа на заемополучателя дали да

използва капитала като капитал, т.е. фактически да приведе в действие

53