Page 72 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

ество придобива дори и в най-неспокойните обществени организми,

се натрупва постепенно в продължение на дълги години и не се упот-

ребява непосредствено за разширение на труда, а, напротив, щом се
образува една значителна сума, под названието заем тя се предава

на някой друг индивид, на друг работник, на някоя банка, на държа-
вата, след което заемо-получателят, привеждайки капитала в дейст-

вително движение, получава от него лихви на лихвите и лесно може
да поеме задължението да плаща на заемодателя проста лихва.

Най-после, на неимоверно бързото нарастване на силите на хората

и на техния продукт, което е възможно при условие, че проявява сво-
ето действие само законът за производството или спестовността,

противодейства законът за потреблението, желанията и разточител-
ността» (А. Muller. «Elemente der Staatskunst», 1809, Theil III, S. 147—

149).

Невъзможно е в няколко реда да се натрупат повече чудовищни глупости.

Без да говорим за забавното смесване на работника с капиталиста, на
стойността на работната сила с лихвата за капитала и т.н., самото взе-

мане на лихва на лихвата трябва да се обясни с това, че капиталът се
дава в заем с цел да донесе лихви на лихвите. Методът на нашия Мюлер

е характерен за романтиката във всички професии. Нейното съдържание

е съставено от изтъркани предубеждения, заимствани от най-повърхнос-
тната привидност на нещата. А после това лъжливо и банално съдържа-

ние трябва да се «възвиси» и поетизира чрез мистифициращ начин на

излагане.

Процесът на натрупване на капитал може само дотолкова да бъде изоб-
разен като натрупване на лихви върху лихвите, доколкото може да се на-

рече лихва онази част от печалбата (принадената стойност), която се

превръща обратно в капитал, т.е. служи за изсмукване на нов принаден
труд. Обаче:

1) Ако се абстрахираме от всички случайни нарушения, по-голямата част

от наличния капитал постоянно повече или по-малко се обезценява в про-

цеса на възпроизводството, защото стойността на стоките се определя
не от онова работно време, което първоначално струва тяхното произ-

водство, а от работното време, което струва тяхното възпроизводство, а

72