Page 74 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 74

тив, знаем, че всъщност запазването, а дотолкова и възпроизводството

           на стойността на продуктите на миналия труд, е само резултат на неговия

           контакт с живия труд; и, второ, че господството на продуктите на миналия
           труд над живия принаден труд продължава тъкмо само дотогава, докато

           се запазва капиталистическото отношение — определеното социално от-
           ношение, при което миналият труд самостоятелно противостои на живия


           труд и го подчинява на себе си.

                                                            03-60
                                                        (горе)

                                     ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

                                КРЕДИТ И ФИКТИВЕН КАПИТАЛ

           Подробният анализ на кредитното дело и на оръдията, които той си съз-

           дава (кредитни пари и др.), не влиза в нашия план. Тук следва да се от-

           бележат само няколко малко на брой точки, необходими за характерис-
           тиката на капиталистическия начин на производство изобщо. При това ще

           имаме работа само с търговския и банкерския кредит. Връзката между

           развитието на този кредит и това на обществения кредит остава извън
           нашето разглеждане.


           Аз вече показах («Капиталът», кн.I, гл.III, 3, b) по какъв начин от простото

           стоково обръщение се развива функцията на парите като платежно сред-

           ство и заедно с това отношението на кредитор и длъжник между произ-
           водителите на стока и търговците на стока. С развитието на търговията и

           на капиталистическия начин на производство, което произвежда само с
           оглед на обръщението, тази естествена основа на кредита се разширява,

           получава всеобщо значение, развива се. Общо взето, парите функциони-
           рат тук само като платежни средства, т.е. стоката се продава не срещу

           пари, а срещу писмено обещание за изплащане на определен падеж.

           Всички платежни задължения от този род можем за краткост да подведем
           под общата категория на полиците. Такива полици до изтичането на тех-

           ния срок и до настъпването на деня на плащането сами на свой ред се
           обръщат като платежно средство; те именно образуват същинските тър-

           говски пари. Доколкото те в края на краищата се погасяват помежду си
           при уравняване на вземанията и задълженията, те функционират абсо-

           лютно като пари, тъй като в такъв случай не се извършва тяхното заклю-

           чително превръщане в пари. Както тези взаимни авансирания между про-


                                                            74
   69   70   71   72   73   74   75   76   77   78   79