Page 71 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 71

ф.ст. («Traites sur le commerce etc. par J. Child, traduit etc.». Amsterdam et

           Berlin, 1754, p. 115). Написано през 1669 г.


           Как възгледът на д-р Прайс несъзнателно се промъква у съвременните

           икономисти, се вижда от следното място от «Economist»:


                 «Капиталът със сложна лихва за всяка част от спестения капитал е

                 до такава степен всепоглъщащ, че цялото богатство на света, от ко-
                 ето произхожда доходът, вече отдавна се е превърнало в лихва на

                 капитала... Всяка рента означава сега плащане на лихвите на капи-
                 тала, който е бил вложен по-рано в земята» («Ekonomist», 19 юли

                 1851 г.).


           На капитала в неговото качество на лихвоносен капитал принадлежи ця-

           лото богатство, което изобщо може да бъде произведено, и всичко, което

           той е получавал досега, са само разсрочени платежи на неговия всепог-
           лъщащ апетит. Според законите, които му са вродени, на него принад-

           лежи всичкият принаден труд, който човешкият род би могъл някога да
           произведе. Молох.



           В заключение още следната галиматия на «романтичния» Мюлер:


                 «Описаното от д-р Прайс чудовищно нарастване на лихвите върху

                 лихви, или нарастването на самоускоряващите се сили на хората,
                 предполага, за  да оказва това необичайно действие, съществува-

                 нето на един неизменен или ненарушим еднообразен ред в продъл-
                 жение на много столетия. Щом капиталът се раздробява, разделя се

                 на много отделни продължаващи да растат кълнове, общият процес
                 на натрупване на сили започва отново. Природата е разпределила

                 нарастването на силите на периоди приблизително от по 20—25 го-

                 дини, колкото се падат средно на всеки отделен работник(!). След
                 изтичане на това време работникът оставя своя жизнен път и трябва

                 да предаде на нов работник капитала, получен посредством лихви
                 върху лихвите от труда, в повечето случаи да го разпредели между

                 няколко работници или деца. То от своя страна, преди да започнат
                 да извличат собствени лихви върху лихвите от предадения им капи-

                 тал, трябва да се научат да вдъхват в него живот и да го прилагат.

                 По-нататък, една огромна маса от капитал, който гражданското общ-


                                                            71
   66   67   68   69   70   71   72   73   74   75   76