Page 70 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

на лихвите, c = авансирания капитал, z = лихвения процент (изразен в

съответните части от 100), а n е редицата от години, в продължение на

които протича процесът.

Пит съвсем сериозно приема мистификацията на д-р Прайс. В 1786 г. ка-

марата на общините взе решение да се съберат чрез облагане на насе-

лението 1 милион ф.ст. за нуждите на държавния дълг. Според Прайс, в
когото вярвал Пит, не можело да има нищо по-добро от това, разбира се,

да се обложи народът с данък, за да се «натрупа» получената по този
начин сума и така чрез тайнството на сложната лихва да се избавят от

държавния дълг. Скоро след това решение на камарата на общините пос-
ледвал един внесен от Пит закон, който постановил да се натрупват по

250 000 ф.ст. дотогава,

«докато образуваният по този начин фонд ще дава заедно с освобо-

дилите се пожизнени ренти 4 000 000 ф.ст. годишно» (Act 26, Georg

III, с. 31103).

В своята реч от 1792 г., в която предлага да се увеличи сумата, която

постъпва във фонда за погасяване на дълговете, Пит измежду причините
за търговското превъзходство на Англия посочва машините, кредита и

т.н., но като

«най-широко действаща и постоянна причина — натрупването.

Този принцип е напълно развит и достатъчно разяснен в съчинени-
ето на Смит, на този гений... Това натрупване на капиталите би било

осъществено, ако се отделяше поне част от годишната печалба, за
да се увеличи основната сума, която, при условие че се употреби по

същия начин и през следващата година, би давала постоянна пе-
чалба.»

Така, с помощта на д-р Прайс, Пит превръща Смитовата теория за нат-
рупването в теория за обогатяване на народа чрез натрупване на дългове

и стига до приятното безкрайно нарастване на заемите, на заемите за
изплащане на заеми.

Още у Джозая Чайлд, баща на съвременните банкери, ние намираме, че

100 ф.ст. с 10% биха произвели за 70 години с лихви на лихвите 102 400

70