Page 68 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

ват този случай и на всеки сто гулдена прибавят по една сума, която

покрива тази двойна загуба, а именно загубата, понесена от непос-

рещането на платежа и от изпуснатата покупка на градината, сякаш
тези сто гулдена действително са се сраснали естествено с тази

двойна загуба, така че разполагайки със сто гулдена, те ги пускат в
оборот и пресмятат при това и едната, и другата загуба, която всъщ-

ност не са понесли... Ето защо ти си лихвар, който с парите на ближ-
ния си се обезщетяват за измислена от тебе загуба, която обаче ни-

кой не ти е причинил и която ти не можеш нито да докажеш, нито да

изчислиш. Такава загуба юристите наричат non verum sed phan
tasiicurn interesse (не истинска, а фантастична загуба. ред.) — за-

губа, която всеки си измисля по свое усмотрение.

И така, не трябва да се казва, че биха могли да произлязат загуби от

това, че аз не бих могъл нито да платя, нито да купя. Това би значило
ex contingente nesessarium (да правиш от случайното необходимо.

ред.), да се представя несъществуващото като нещо, което трябва
да съществува, да се превръща неизвестното в достоверно. Няма ли

такова лихварство да погълне в няколко години целия свят?...

Случайна беда постига длъжника, въпреки неговата воля, той трябва

да се оправи, а в търговията е тръгнало иначе и дори наопаки; и ето

че те откриват и измислят загуби от нуждаещия се ближен, искат по
този начин да се напечелят и да забогатеят, за да могат в леност и

безделие да водят за сметка на труда на другите разточителен и раз-
пътен живот, без грижа, без риск и без никакви загуби; да седя до

печката, след като предоставя на моите сто гулдена да печелят за
мен в страната, и все пак, понеже тези пари са дадени в заем, да съм

уверен, че те без всякакъв риск и грижа ще се върнат в кесията ми —

драги мои, та кой не би пожелал това?» (М. Luther. «An die Pfarrherrn
wider den Wucher zu predigen etc.» Wittemberg. 1540).

Представата за капитала като самовъзпроизвеждаща се и нарастваща

във възпроизводството стойност, като стойност, която вечно се запазва и

нараства по силата на вроденото ѝ свойство — т.е. по силата на съкро-
веното свойство, за което говореха схоластиците, — тази представа е до-

вела д-р Прайс до чудноватите измислици, които оставят далеч зад себе

68