Page 73 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

то постоянно се намалява поради развитието на обществената произво-

дителна сила на труда. *81Ето защо на по-висок стадий на развитие на об-

ществената производителност целият наличен капитал се явява не като
резултат на един продължителен процес на натрупване на капитала, а

като резултат на сравнително кратък период на възпроизводство.*81)

2) Както беше показано в III отдел на тази книга, нормата на печалбата

спада с нарастване на натрупването на капитала и със съответното на
него увеличение на производителната сила на обществения труд, което

се изразява именно в растящото относително намаление на променли-
вата част на капитала в сравнение с постоянната. *82Ако постоянният ка-

питал, привеждан в движение от един работник, се удесетори, то за да се
получи същата норма на печалба, добавъчното работно време би тряб-

вало да се удесетори и скоро за това не би стигнало цялото работно

време и целите 24 часа на денонощието, дори ако капиталът ги присвоя-
ваше изцяло. Но в основата на прогресията на Прайс и изобщо в основата

на «всепоглъщащия капитал със сложни лихви» лежи представата, че
нормата на печалба не спада*82).

Тъждеството между принадената стойност и принадения труд поставя ка-
чествена граница за натрупване на капитала: целия работен ден, даде-

ното развитие на производителните сили и на населението, което огра-

ничава броя на работните дни, които могат да бъдат едновременно експ-
лоатирани. Но ако, напротив, принадената стойност се взема в ирацио-

налната форма на лихва, то границата става изключително количествена
и натрупването на капитала надминава всяко въображение.

Но в лихвоносния капитал представата за капитала-фетиш е завършена;
представата, която приписва на натрупания продукт на труда, който при

това е още и фиксиран във формата на пари, силата да произвежда при-
надена стойност в геометрична прогресия, да я произвежда чрез някакво

вродено тайно свойство, чисто автоматично, така че този натрупан про-
дукт на труда по мнението на «Economist» отдавна вече е дисконтирал

всички богатства на света за всички времена — дисконтирал е всички бо-

гатства като такива, които по право му принадлежат и му се полагат. Про-
дуктът на миналия труд, дори самият минал труд, тук вече сам по себе си

съдържа част от настоящия или бъдещ жив принаден труд. Но ние, напро-

73