Page 69 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 69

си всички фантазии на химиците; до измислиците, на които Пит обаче се-

           риозно повярва и които той в своите закони за фонда за погасяване пре-

           върна в стълбове на своето финансово стопанство.


                 «Парите, които носят лихви на лихвите, растат отначало бавно; но
                 тъй като темпът на растеж постоянно се ускорява, то след известно

                 време  той  става  толкова бърз, че  надминава  всяко  въображение.

                 Едно пени, дадено в заем при раждането на нашия спасител при 5%,
                 би нараснал сега заедно с лихвите на лихвите до сума по-голяма от

                 сумата, която би се съдържала в 150 милиона земни кълба, напра-
                 вени от чисто злато. *80Но същото това пени, дадено в заем срещу

                 проста лихва, би се увеличило в същото време само на 7 шилинга и
                 4½ пенса. Досега нашето правителство предпочиташе да подобрява

                 своите финанси по втория начин, вместо да използва първия»*80).


           Още  по-високо  хвърчи  той  в  своите  «Observations  on  reversionary

           payments etc». London, 1772:


                 «1 шилинг, даден в заем при раждането на спасителя» (т.е. вероятно

                 в храма ерусалимски) «срещу 6% с лихви на лихвите, би нараснал до

                 една сума, по-голяма, отколкото би могла да се помести в цялата
                 слънчева система, превърната в кълбо, диаметърът на което би се

                 равнявал на диаметъра на орбитата на Сатурн». — «Ето защо дър-
                 жавата никога не трябва да изпада в затруднено положение, тъй като

                 с най-дребните спестявания тя може да изплати най-големите дъл-
                 гове в такъв кратък срок, както това налагат нейните интереси» (с.

                 XIII, XIV).


           Какъв мил теоретичен увод към английския държавен дълг!



           Прайс просто се е заслепил от чудовищността на числото, което възниква
           от геометричната прогресия. Тъй като той е разглеждал капитала, без да

           взема под внимание условията на възпроизводството и на труда, разг-
           леждал го е като самодеен автомат, като просто, самоувеличаващо се

           число  (точно  както  Малтус  разглеждаше  хората  в  своята  геометрична
           прогресия, той си е въобразил, че е открил закона за нарастване на капи-

           тала във формулата s =                     , където s = сумата на капитала + лихвите


                                                            …

                                                            69
   64   65   66   67   68   69   70   71   72   73   74