Page 67 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 67

принадена стойност — тук пак във формата на пари — изглежда да му

           принадлежи като на такъв. Както растежът е присъщ на дърветата, така

           и раждането на пари (τόχος - раждане, родено; лихва. ред.) изглежда като
           присъщо на капитала в тази му форма на паричен капитал.


           В лихвоносния капитал движението на капитала е сведено до най-крат-

           ката формула; междинният процес е изпуснат и по този начин един капи-

           тал = 1000 се фиксира като вещ, която сама по себе си е = 1000 (1-вото
           издание: 1100. немс.ред.) и в известен период от време се превръща в

           1100, както виното, което е стояло известно време в избата, увеличава
           своята потребителна стойност. Капиталът е сега вещ, но като вещ той е

           капитал. В парите се е «вселила сега някаква сила». Щом са дадени вед-
           нъж в заем или са вложени в процеса на възпроизводство (доколкото те

           освен предприемачески доход носят лихва на функциониращия капита-

           лист като на своя притежател), по тях расте и денем, и нощем лихва, не-
           зависимо от това, дали те спят или бодърстват, дали седят в къщи или

           странстват. По този начин лихвоносният паричен капитал (а всеки капи-
           тал по своя стойностен израз е паричен капитал или се счита като израз

           на паричния капитал) осъществява сладките мечти на онези, които трупат

           съкровища.


           Ето това срастване на лихвата с паричния капитал като в една вещ (както

           се представя тук производството на принадената стойност от капитала)
           занимава толкова силно Лутер в неговата наивна шумна кампания, насо-

           чена против лихварството. След като разказва, че би могло да се вземе
           лихва, ако ненавременното заплащане на дълга би нанесло загуба на за-

           емодателя, който от своя страна трябва да посреща платежи, или пък би
           го лишило от печалба, която той би могъл да получи, като купеше напри-

           мер една градина, Лутер продължава:


                 «С това, че ти ги дадох в заем» (100-те гулдена), «ти ми причиняваш

                 двойна загуба, защото тук аз не мога да платя, а там не мога да купя,
                 и затова и в двата случая понасям загуба, което се нарича duplex

                 interesse, damni emergentis et lucri cessantis (двойна вреда: причинена

                 щета и изпуснати облага. ред)... Като чули, че някои си Ханс с да-
                 ването  в  заем  сто  гулдена  претърпял  загуба  и  иска  справедливо

                 обезщетение за тази загуба, те (алчните за пари хора. ред.) използ-


                                                            67
   62   63   64   65   66   67   68   69   70   71   72