Page 78 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

управлението на лихвоносния капитал или на паричния капитал като спе-

циална функция на търговците на пари. Вземането и даването в заем на

пари става техен специален занаят. Търговците на пари се явяват като
посредници между действителния кредитор и онзи, конто търси в заем

паричен капитал. Общо казано, банкерското дело в това отношение се
състои в това, да концентрира предлагания в заем паричен капитал на

големи маси в своите ръце, така че срещу промишлени и търговски капи-
талисти вместо отделно предлагащо заем лице да се явят банкерите като

представители на всички лица, които дават пари в заем. Те стават общи

управители на паричния капитал. От друга страна, по отношение на
всички заемодатели те концентрират заемотърсачите, тъй като те вземат

в заем за целия търговски свят. От една страна, банката представлява
централизация на паричния капитал, на кредиторите, а от друга — цент-

рализация на получаващите заеми. Общо взето, нейната печалба се със-
тои в това, че тя получава в заем при по-ниски лихви, а дава в заем при

по-високи.

Заемният капитал, с който разполагат банките, се стича в тях по разнооб-

разни пътища. Преди всичко, тъй като те са касиери на промишлените
капиталисти, в техните ръце се концентрира паричният капитал, който

всеки производител и търговец пази като резервен фонд или който се

стича към него по платежи. Тези фондове се превръщат по този начин в
заемен паричен капитал. Чрез това резервният фонд на търговския свят

се свежда до необходимия минимум, тъй като той се концентрира като

обществен, и една част от паричния капитал, която иначе би бездейст-
вала като резервен фонд, се дава в заем, функционира като лихвоносен

капитал. Второ, заемният капитал на банките се образува от влоговете
на паричните капиталисти, които предоставят на банките да ги дават в

заем. С развитие на банковата система, и особено, щом банките започнат
да плащат лихви за влогове, в тях се влагат освен това парични спестя-

вания и временно незаети пари на всички класи. Дребни суми, които сами

по себе си не са способни да действат като паричен капитал, се обединя-
ват в големи маси и по този начин нарастват като парична сила. Това

събиране на дребни суми като особен резултат от банковата система
трябва да се различава от нейната посредническа роля между същинс-

ките парични капиталисти и заематели. Най-сетне, в банките се депози-
рат и доходи, предназначени да се консумират само постепенно.-----------

……………………………………………78