Page 79 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

Кредитирането (тук става дума за същинския кредит) се извършва чрез

сконтиране на полиците — превръщането им в пари преди изтичане на

техния срок — и чрез отпускане на заеми в различни форми: пряк заем
срещу личен кредит, ломбардни заеми срещи залог на лихвоносни книжа,

държавни ценни книжа, всякакъв вид акции, но особено чрез заеми срещу
товарителници, докови варианти и други достоверни документи за пра-

вособственост върху стоки, срещу влогове и др.

А кредитът, който се отпуска от банкера, може да бъде даден в различни

форми, например в полици срещу други банки, в чекове срещу тях, чрез
откриване на кредит от същия вид, най-сетне — при банки, които имат

право да издават банкноти — чрез собствените банкноти на банката. Бан-
кнотата не е нищо друго освен полица срещу банкера, срещу която пре-

дявителят във всяко време може да получи пари и с която банкерът за-

мества частните полици. Последната форма на кредита изглежда за про-
фана особено фрапантна и важна, първо, защото този род кредитни пари

преминават от простото търговско обръщение в общото обръщение и тук
функционират като пари; а, второ, също и защото в повечето страни

главните банки, които издават банкноти, представлявайки удивителна

смесица между национална и частна банка, всъщност имат зад гърба си
националния кредит, а техните банкноти са в по-голяма или по-малка сте-

пен законно платежно средство; защото тук става явно, че именно креди-
тът е онова, с което търгува банкерът, тъй като банкнотата е само един

кредитен знак, който се намира в обръщение. Но банкерът търгува с кре-

дита и във всички други форми, дори когато дава в заем в брой депози-
рани при него пари. Всъщност банкнотата представлява само монетата

на едрата търговия, а най-важно значение за банките винаги има депози-
тът. Най-доброто доказателство за това ни дават шотландските банки.

За нашите цели не е необходимо да разглеждаме по-подробно отделните
видове кредитни учреждения, както и отделните форми на самите банки.

«Банкерското дело... може да бъде разделено на два вида операции:

...1) Да се събира капитал от онези, които не намират за него непос-

редствено приложение, и да се разпределя или предава на ония, ко-
ито могат да го приложат. 2) Да се приемат влогове от доходи на сво-

ите клиенти и да им се изплащат суми, необходими за разходи за

79