Page 81 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

Bankind», London, 1834:

«Капиталът на една банка се състои от две части — инвестиран ка-
питал (invested capital) и банков капитал (banking capital), който е взет

в заем» (с.117). «Банковият, или взетият в заем, капитал се получава
по три начина: 1) чрез приемане на влогове, 2) чрез издаване на соб-

ствени банкноти, 3) чрез издаване на полици. Ако някой се съгласи

да ми даде в заем даром 100 ф.ст. и аз дам в заем тези 100 ф.ст. на
някой друг срещу 4%, то тази сделка ще ми донесе в края на годината

4 ф.ст. печалба. По същия начин, ако някой се съгласи да приеме
моето платежно обещание (1 promise to pay — аз обещавам да зап-

латя — е обичайната формула на английските банкноти), да ми го
върне в края на годината и да ми заплати за това 4%, тъй както ако

му бях дал в заем 100 ф.ст., то от тази сделка аз ще получа 4 ф.ст.

печалба; и също така, ако някой човек от малко провинциално градче
ми донесе 100 ф.ст. при условие да заплатя тази сума след 21 дни

на трето лице в Лондон, то всяка лихва, която успея да изкарам от
тези пари през междинното време, ще бъде моя печалба. Такава е

фактическата същност на операциите на една банка и на начина, по
който се създава банковият капитал чрез влогове, банкноти и по-

лици» (с.117). «Печалбата на банкера е изобщо пропорционална на

сумата на получения от него в заем, или на банковия капитал. За да
се определи действителната печалба на една банка, необходимо е

да се приспадне от брутната печалба лихвата за основния капитал.

Остатъкът ще съставлява банковата печалба» (с.118). «Заемите, ко-
ито банкерът отпуска на своите клиенти, се извършват с парите

на други хора.» (с.146). «Именно банкерите, които не издават банк-
ноти, създават банков капитал чрез сконтиране на полици. Те увели-

чават своите влогове чрез своите сконтови операции. Лондонските
банкери сконтират полиците само на ония фирми, които имат при тях

текуща сметка» (с.119). «Една фирма, която сконтира полици при

своята банка и плаща лихви върху цялата сума на тези полици,
трябва да остави поне част от тази сума в ръцете на банката, без да

получава за нея лихви. По този начин банкерът получава за дадените
от него в заем пари по-висока лихва, отколкото е текущата, и си съз-

дава банков капитал посредством остатъка, който остава в неговите
ръце» (с. 119—120).

81